НА ТЯХНО МЯСТО – изложба на Владимир Карамазов

Една снимка прикова вниманието ми сред потока от информация, в който съществуваме.

Не, не информацията за събитието и автора… Снимката, върху която бе изписан текстът… Този пейзаж, тази сива мъгла, зад която прозират черно-белите очертания на една отминала епоха, която още остава в мъглата на общественото незнание… Този пейзаж, като сън, познато-непознат, ме накара да прочета онова, което стои пред него, или – зад него, отвъд…

Отвъд стените на затвора “Белене”… Какво очакваме да видим зад тях? Какво очакваме да научим, да разберем, да осмислим… Лично аз – все още чакам публичност за онези неразказани и нечути, неискани истории на хората, осъдени и въдворени в лагера “Белене” по време на тоталитарното комунистическо управление… За мен все още “Белене” означава “репресии за инакомислие” и “минало”…

Именно това провокира желанието ми да представя и анонсирам фотографската изложба “На тяхно място” на Владимир Карамазов.

Но… “Белене” има и друго битие. Битието на съвременен затвор, зад стените на който живеят хора и изтърпяват своето наказание. Вече не наказание за инакомислие.

*

Експозицията е аранжирана в сградата на Националната художествена галерия, в Национална галерия, пл. „Княз Александър I“ 1 и ще бъде отворена от 15 април до 1 юни 2025 г.

Откриването е на 15 април, вторник от 18:00 часа.

ГАЛЕРИЯТА ЗА ИЗЛОЖБАТА

Изложбата „На тяхно място“ е социално значимо изследване на Владимир Карамазов по
темата за свободата като изконно човешко право, което движи света. В основата на идеята е индивидуалното тълкуване за свободата и житейските ситуации, които ни ангажират с преразглеждане на дефиницията за понятието.

81 фотографии, видео и аудио инсталации, както и автентични предмети и обекти от затворническите килии, представят осъдени на лишаване от свобода лица, които изтърпяват зад решетките на затвора в Белене една от най-тежките присъди – доживотен затвор без право на помилване.

Разказани са някои от техните лични истории, показани са моменти от ежедневието им, които имат за цел пълнокръвното въвеждане на зрителите в атмосферата на едно различно човешко съществуване. Авторът успява да изведе концепцията за свобода, като засяга много други аспекти на човешкото съществуване, а не го изолира единствено до връзката му с телесното и заобикалящата среда.

Владимир Карамазов споделя: „По тази логика реших да изследвам „лицето на злото“ с обратна перспектива – аз, свободният физически човек, който живее в затвора на собствената си свобода.

Насочих творческите си усилия към местата, където свободата категорично липсва – затворите.

Получих разрешение за едногодишна работа на малкия остров Персин в река Дунав, недалеч от град Белене. Бях допуснат до осъдените до живот. Срещнах се с тях очи в очи. Разговарях с хора с тежки истории и съдби.

В този проект давам на заем моите очи и през фотографиите на осъдените изразявам позицията си на творец, който отрича предразсъдъците. Аз се опитах да се поставя на тяхно място, без да съм глуповато идеалистичен. Знам, че съществува чисто зло. Но също така вярвам в покаянието и прошката. Тъкмо те ни правят човеци.“

Проектът цели да ангажира особено силно младежката аудитория. Планирана е съпътстваща програма, в центъра на която са образователни програми и ателиета.

Участие в тях ще вземе както авторът Владимир Карамазов, така и редица специалисти в различни области – социолози, педагози, журналисти, експерти от Министерството на правосъдието и изкуствоведи от Националната галерия. Основна тема на тези събития ще бъде превенцията на рисковете от насилие в учебните заведения и обществената среда.

Изложбата е съфинансирана от фондация „Лъчезар Цоцорков“ и се реализира с подкрепата на Принт център „ФотоСинтезис“ и „Корал спектър“ ООД. Медиен партньор е БТА / Българска телеграфна агенция/.

АВТОРЪТ ЗА ИЗЛОЖБАТА

А това са думите на твореца, публикувани в профила му във фейсбук:

“На 15.04 се открива моята изложбата озаглавена „На тяхно място” в Националната галерия – Двореца от 18:00 часа. Проектът е реализиран в затвор Белене и започна през октомври 2023 и приключи през ноември 2024.

Това е едно мое пътуване в територия, за която нищо не знаех и от която определено се страхувах. Но не исках моето знание да стига до чутото и видяното във филмите. Исках аз да се докосна, моите очи да видят и моите уши да чуят. Забележителна, много сложна и важна година в моят живот. И тъй като не всеки има възможността да се приближи до хора, които са стигнали далеч, прекрачвайки границата на допустимото, давам назаем моите очи.

Този проект ми даде друга гледна точка. Не ангажирам никого с нея. Но имам позиция и за мен е важно да я изразя. Защото изразяването на позиция е свободата, която никой не може да ни отнеме. Ако имате сетива да я приемете, това ще ви накара да мислите. Ако тя за вас е неприемлива, просто игнорирайте видяното.

Може да заповяда всеки, който има отношение към фотографията и всеки, който иска да надзърне в един български затвор и да погледне очи в очи лишените от свобода хора.

Благодаря на Фондация “Лъчезар Цоцорков” за това, че повярваха в проекта.“

*

Това знание за изложбата, за нейния обект и нейната цел, неочаквано различни от онези, които си представях и към които съм съпричастна, не ме отказа да я посетя. Дадоха ми ново усещане за несвободата. И желание да подходя, да разбера и съпреживея онова, което представя автора като своя гледна точка, но и онова, което хората “отвъд” преживяват…

редакционна статия

източници: Национална художествена галерия; фейсбук страница на Владимир Карамазов