НАЙ-СИНЯТА ЛЮБОВ – поезия на Ваня Статева

При него се завръщам уморена,
от фалш, от подлост щом ми загорчи…
Морето чувства болката във мене.
Със обич ме лекува и теши.

Пощипва леко ласката солена,
та белег в мен дори да не остане…
И чиста съм, добра и преродена.
Солта лекува, казват, всички рани…

Морето със любов от девет бала,
и със солена нежност ме прегръща.
В сърцето си отдавна съм разбрала,
че винаги при него ще се връщам…

Най-истинският, най-добър приятел,
останал ми за цял един живот,
морето винаги ще ме очаква
с най-вярната, с най-синята любов…

Ваня Статева

Картина: Светозар Арнаудов