НАКАЗАТЕЛНИЯТ ЛАГЕР – импресия на Иван Бързаков

“Смъртта не прощава никому”
Древноримска сентенция

В ушите му имаше някакво тихо бучене.
(Добре, че бе успял да си я прибере от Лагера!)
Жената лежеше сега странно изпъната в леглото. Имаше чувството, че всичко наоколо трепти, само тя беше неподвижна.
И не можеше да разбере кой я гледа. Той… или някой друг, в неговото тяло.
Тя вече не отваряше очи. Устните – плътно затворени, посинели.
Мъжът внезапно си помисли, че не той, а целият свят е изтръпнал – до мъртвост.
Не можеше, обаче, да се диша.
Направи усилие… и отвори широко прозореца.
Отвън нахлу студен въздух.
Много студен.

Иван Бързаков