ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ – стихотворения на Росица Копукова

ПОБЕДА

Човек с поезията побеждава,
Когато болката е над предела,
Аз виждам как една душа се справя,
А имам се самата много смела.

Не е това, в дома ми да се гърчи
Нещастие и да на си отива,
И гледам, вместо много да се смръчка,
Душата пише и е вечно жива.

И схващам разликата във словата,
За мене те са красота и песен,
Ала за друг – спасение навярно,
За да не се превърне утре в плесен.

Човек с поезията побеждава,
Тя има някаква лечебна сила,
На всички ветрове да устоява
И вековете после приютила.

8 ноември 2023 г., София

ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ

При мен внезапно идва любовта,
не търся, идва и магнетизира,
по-хубава от пролетни цветя,
по нежна и от ангелската лира.

И после се отдръпва този мит,
тъй както често случва се в живота,
минава Дявола с верев пришит,
за да си вземе той и своя квота.

Но аз не се отдръпвам веднага,
опитвам се да я оптимизирам,
докато най-накрая я прозра,
че свири на пари, но не на лира.

Това добре, но няма камертон,
да чуе чувството и красотата
и, без да може да открие верен тон,
подсеща ме да хлопна аз вратата.

И наблюдавам някаква угроза
се стеле неведнъж като къделя:
за някои светът е само проза,
но мене груба проза ме разделя.

Остават стиховете като вечност,
което е било, но не е вече.
А те са съществуваща далечност
в един живот, на пошлост необречен!

9 ноември 2023 г., София

НА ВРЪХ

Животът сякаш ми е все на връх,
не ме стресират с нищо ветровете,
не ме завличат долу ледовете,
общувам хора, дето не са мъх.

По малко са, но са прекрасни хора.
А в тази ветровита самота,
в която има само красота,
аз мога да говоря със простора.

Над мен е Бог. И той ми дава знак
за всяка моя бъдеща победа,
съобразявам се, че всичко гледа
и само кротко се покланям пак.

А иначе, по същество съм права –
на ръст, на дух, на сила и кураж.
Аз вярвам във небесния си страж
и с лошо да ме повалят – не става!

Животът ми е сякаш все на връх….

2 декември 2023 г., София

Росица Копукова