ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ: ТУДОР АРГЕЗИ
ТУДОР АРГЕЗИ – КЛАСИК НА РУМЪНСКАТА ЛИРИКА – представя Огнян Стамболиев
Роден на 21 май 1880 г., Букурещ, Румъния
Починал на 14 юли 1967 г., Букурещ, Румъния
Тудор Аргези /1880-1967/ е от творците, които трудно можем да причислим към някое от известните литературни направления на ХХ век. Подобно на своя гениален предшественик Михай Еминеску, който е в еднаква степен класик, романтик и дори „баща на румънския символизъм”, и Аргези не подлежи на строги класификации.
Поетът „възниква” /както сам обичал да казва/ от кръжока на поета-символист от български произход Александру Мачедонски /1854-1920/ през 1886 г. Тогава дебютантът е едва 16-годишен. Лирата на „последния романтик в европейската поезия” Михай Еминеску е замлъкнала само седем години преди това, но в атмосферата на нашата северна съседка все още се чувства полъхът на неговите гениални стихове.
Отначало се ориентира към поезията на символизма и по-точно на тази на Мачедонски, после търси запознанство с творчеството на французите Бодлер и Рембо. Но дори и в началото на творческия си път не е епигон на тези автори.
*
И все пак, за да достигне до пълната си зрелост със сборника „Наредени думи” /1927/ са му необходими повече от три десетилетия. През този период вниманието на читателите в Румъния е изцяло привлечено от четворката велики поети: Лучиан Блага, Йон Барбу, Йон Минулеску и Джордже Баковия. Всеки от тях е наистина значителен поет, при това дълбоко оригинален: Лучиан Блага – експресионист, певец на метафизичното безпокойство, Йон Барбу – професор по математика, корифей на херметизма, Йон Минулеску – символист с изявен сатиричен талант, Баковия – също символист, но пасивен съзерцател на трагедията на провинциалния живот.
*
Всъщност Аргези твърде отрано се утвърждава като абсолютен, тотален поет, чужд на преходните течения, на капризите на модата. През целия си творчески път, продължил повече от седем десетилетия, той упорито избягва авторските повторения и справедливо твърди, че „дебютира всеки божи ден”. Закъснелият му дебют се посреща като истинска сензация в културата на съседната страна. Видният писател и литературен критик Джордже Калинеску /познат и превеждан и у нас/ заявява: „Тудор Аргези е автор на могъща монументална поезия, която извисява човешкия дух към слънцето!”.
С „Наредени думи” Тудор Аргези внася в европейската лирика на ХХ век нова, изпълнена с контрасти емоционалност, която се подхранва от мисълта за смисъла на човешкия живот. Той упорито търси онова, което е отвъд обсега на нашето съзнание, като често води гневен диалог с неизвестността, измъчва се от съмнения.
С Аргези в румънската литература излиза на преден план проблемът за съотношението между отделния индивид и абсолютното, възвръщат се и темите за безсмъртието на душата, за полезността на творчеството, за борбата и единството на духа и материята. За него поезията е плод на усилията на редица поколения.
*
Може да се направи аналогия между неговата естетика и тази сънародника му Константин Бранкуш или Бранкузи. Както изкуството на най-големия скулптор на ХХ век се вдъхновява от народната резба върху камък и дърво от областта Олтения, така и поезията на Аргези се ражда в резултат на продължително модулиране на езика на пастирите от Валахия /Влашко/. Под перото му селските провиквания се превръщат в „мечти и поетични образи”, отровата в „сладък мед”, калта и раните в скъпоценни „красоти”. „В плода има горчива ядка, защото е израснал от гнева – пише той, – а съществуването му е оправдано, защото е естествено явление, завършващо като един генетичен процес.”
Поезията на Тудор Аргези, известна на културния свят благодарение на преводите на редица големи, световни поети като Рафаел Алберти, Салваторе Куазимодо, Люк Андре Марсел, Дюла Ийеш, Мария Тереса Леон, Алфред Шпербер, днес се счита за един от върховете в съвременната румънска и европейска лирика.
„Не са много поетите от неговото поколение в света, писа академик Тудор Виану, които притежават удивителната енергия на Аргези, великолепната му фантазия и преди всичко човешката сила на тези стихове.”
Огнян Стамболиев
НАРЕДЕНИ ДУМИ – СТИХОВЕ ОТ ТУДОР АРГЕЗИ В ПРЕВОД НА ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
ОТ МОСТА НА РЕКАТА
Наведох се от моста към реката,
Зарадвах се на тихата вода.
По нея плъзгаше се леко –
дима на Времето.
Видях да плуват птици,
понесени от върбовите сенки,
сини и бели, красиви, пъстри,
Съзрях далечни лодки,
минаващи през отражения на ангели.
Застанали зад мен,
мнозина минувачи се взираха в реката..
Изправих се за миг,
но мостът опустя.
Наведох се отново,
да зърна образите във водата.
Понечих да ги заговоря,
но те мълчаха.
Едно дете се радваше
на красотата.
Извиках му::
„Дете, пази се да не паднеш!
Пази се да не паднеш!”
ОТИДЕ СИ
Отиде си. Сам те помолих да си идеш.
Следих те с поглед из полето как вървиш –
сред детелините ти стъпваше спокойно,
вървеше все напред, не се обърна ни веднъж.
А можех да ти махна със ръка и да те върна,
но можеше ли сянката ми да те спре?
Желаех да си тук – и да те няма,
но мисълта ми да те стигне не успя.
Накрая те извиках да се върнеш.
Но ти не спря. Защо ли да се спреш?
ЧОВЕЧЕ
Жестока, сляпа лакомия!
Ти ненаситен си, човече, забрави я!
От своята алчност безгранична
спаси душата си себична.
Палати и имения богати –
ще бъдат твоя гроб, ти не разбра ли?
И като хищник свиваш си ръката.
Изтича кръв, кога изтискваш злато.
А то е вечно жадно и изцежда
доброто в теб и сетната надежда.
Във твоя леден зимник го смразяваш,
живота свой набързо подкопаваш.
И радостта, и светлината ти погубваш,
а сетне за любов и щастие жадуваш.
Срамувам се за теб, човече!
МЪРТВИТЕ
Един след друг
излизат мъртвите свободно
през портата с камбаната под свода.
Те десетина са – в ковчег по двама.
Рамо до рамо потеглят бавно мъртвите отвъд.
Без близки, кръстове, свещеник те вървят
сред мрака, в часа, когато
на Небосвода явява се Луната.
Отпадат десетина от регистъра в света.
Изчезват нейде из Безкрайността
с кръстосани ръце,
с отдавна примирило се сърце.
Те гладни са, но вече глад не чувстват.
Замръзнали, студа забравят,
а раните им – на позора знаци –
там, на Небето, ще лекуват.
Вратарят бърза да ги преброи
и спира ги с каруцата на входа.
А конят вцепенен стои
и гледа кочияша вече мъртъв.
Лек да е пътят ви към гроба общ.
И по-добра за вас да е пръстта
от тази за господарите жестоки,
които ви изпратиха без поп и без присъда.
Внимавайте,
нещастни мъртви, да не объркате реда си.
Защото утре или още тази вечер,
когато грейнат нощните звезди,
ще минете за втори път
пред Съда Божи.
НАДПИС
Когато изскочи пред мен,
Злото ми каза;
„Ела с мен!”
Но аз не го последвах.
Когато минах през брегове и реки,
Вятърът ми свирна:
„Ела с мен!”
Но аз не тръгнах след него.
Когато прелетя над мен,
Соколът ми рече:
„Ела с мен!”
Но аз не полетях след него.
И минаха покрай мен:
води и ветрове, звезди и соколи –
те минаха и си заминаха.
Тудор Аргези
подбор и превод от румънски Огнян Стамболиев, лауреат на наградата „Тудор Аргези“
*
Повече от 30 години, в края на м. май, в град Търгу Жиу, окръг Горж, където е роден и големият румънски и световен поет Тудор Аргези се провежда международен фестивал на неговото име. Поети, преводачи и литературни критици от Румъния и целия свят представят свои стихове, преводи, студии за поета. В рамките на фестивала се провеждат и международни пленери за пластични изкуства, в които редовно вземат участие и български творци.
Представя се и творчеството на великия Константин Бранкуш /Бранкузи/, известен като „бащата на модерната скулптура“, роден в региона.
на снимките работи на великия румънско френски скулптор Константин Бранкуш / Бранкузи „Целувката“ на Константин Бранкузи, Лувър, Париж, „Масата на мълчанието“ в град Търгу Жиу и „Колоната на Безкрайността“ в град Търгу Жиу – Бел.ред.
