СЛЪНЧЕВ ПЪТ – поезия на Веселин Касчиев

ПРИ ИЗГРЕВА

Тази сутрин слънчевите лъчи озариха усмивката ми.
Тя усети божествената им топлина и също се озари.
Рядко на света се случва да има взаимно озарение.
Рядко се случва това да не е само миг, а да изпълва благодатно живота.
В изгрева се видяхме с лъчите и в залеза ще се видим.

СЛЪНЧЕВ ПЪТ

По слънчевия път
върви човек изправен.
Дали ще е превит надве към залез?

Реплика на тип ехиден:
– Превит надве!… Превит надве!…
Това е той заслужил!

По слънчевия път
върви човек изправен.
Във залеза поет се ражда.

Реплика на тип ехиден:
– Поет ли? Ядец!
Самозван поет се ражда!

По слънчевия път
върви човек изправен.
Залезът го гледа озарено.

Реплика на тип ехиден:
– Залезът изпепеляващо го гледа:
„На пепел в мен ще станеш!”.

По слънчевия път
върви човек изправен.
С почуда гледа на света
и във очите си рисува залез.

…Онзи тип къде изчезна?

Тук е!… Тук е!…
Чернилка изля в залеза на поета!
Не било залез това,
а тъмна бездна!

По слънчевия път
върви човек изправен…
Езикът на Злото го вижда паднал,
немощен,
премазан!

И няма край!…
И няма край!…
Така ще е до края!…

НЕПУКИСТ И ВАЯТЕЛ

(символ-верую на свободния дух)

Всичко е казано!
Всичко е пепел!
Миналото е мъртво!
И колко ли много там е загубено?
Слава богу,
не и честта!
…И все пак с непукизъм – напук,
с чистия разум в сърцето – напук.
Ето го кредото!
Пък каквото е писано!
Буквите на съдбата са винаги в тайнопис!
И ваеш с ръцете си на творец мироздание!
Твоят ден не е бездиханен!
Твоят ден не е в пантеона на мъртвите дни!
Освен честта ти имаш свободата да бъдеш ваятел!
Искрата божия,
ако я има в душата ти,
самородно ще бъде изваяното от теб!
И така ще добавиш своя свят към другите светове!
Частица от теб на вселената ще оставиш!

…Ха, кажете ми сега,
освен мен последното някой да го е казвал?!

НАПРАВИ СИ МОРЕ

Направи добро и го хвърли в морето!
Направи книга и я хвърли в морето!
Направи държава и я хвърли в морето!
Направи вселена и я хвърли в морето!
Направи море и го задръж за себе си!
Хвърли се и заплувай!
Там е твоето безумно тайнство!
В свои води ще заплуваш!

ВСЕЛЕНАТА И СЪРЦЕТО

Десетки вселени!
Стотици вселени!
Вселени в безкрая безброй!
Бъдете в сърцето ми!
Но не искам то да е вселена като вас!
Нека в него да е вселената на божествената Любов!

ЗВЕЗДНА РОСА

Тази нощ звездите са плакали.
Във всяка капка роса виждам звезда.
От някои капки просълзеното щастие гледа.
А от други – скръбната безнадеждност.
Звездите казват просто истината на света.
Ние можем ли да бъдем толкова велики?
Като божествена искра?

Росата на другата нощ се изгуби.
Във рой от светулки тя се превърна.
Огромен облак от премигващи светлинки се сля със звездите.
И от звездното небе вселената ни погледна весело-скръбно.
Съзнанието отдолу със същото ѝ отвърна.

Веселин Касчиев