На 1 април 2026 г. списание Картини с думи и багри обяви първото издание на Националния конкурс за най-кратка поема – еднословно стихотворение, което носи минимум три значения и предизвиква поне едно екзистенциално съмнение. Замислен като първоаприлска закачка, конкурсът бързо се превърна в истинско литературно упражнение: автори от различни краища на страната приеха играта сериозно, изпратиха своите еднословни творби и показаха колко много може да каже една-единствена дума. Така шегата се превърна в поезия и ние решихме да завършим конкурса подобаващо.
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА НАЙ-КРАТКА ПОЕМА
КРАТКО ПРИПОМНЯНЕ НА РЕГЛАМЕНТА
Творбата трябваше да:
- съдържа максимум една дума
- има минимум три значения
- предизвиква поне едно екзистенциално съмнение
Журито оценяваше:
- многопластовост
- вътрешна образност
- вътрешна музика и ритъм
- способността на думата да се държи като цяла поема
И, разбира се, работеше с цялата сериозност, която една дума може да понесе.
Как една шега се превърна в литературно упражнение и нещо повече от себе си
Първоаприлската закачка имаше за цел да осмее прекалената любов към конкурсите, но се случи нещо по-хубаво: авторите приеха играта като предизвикателство. Еднословните поеми, които получихме, бяха:
- остроумни
- многозначни
- философски
- цветни
- музикални
- и – изненадващо дълбоки
Затова решихме да обявим резултатите, да създадем грамотите, които обещахме и да превърнем този малък експеримент в традиция – ежегодно издание на 1 април, в което думите се състезават по лекота, смисъл и усмивка, а резултатите да обявяваме на 1 юли – като жест, с който пролетта предава своята усмивка на лятото, за да запази свежестта на природното обновление в пожара на лятното вдъхновение.
НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ
НАЙ-ПОЕТИЧНА ДУМА
ДИЯНА ИВАНОВА: РАЗКОВНИЧЕ
Започваме с тази награда, защото именно думата “разковниче” се оказа разковничето към разбирането ни за сериозността на конкурса. Нашите правила, замислени като “абсурдни” родиха една истинска поема от една дума. Защото – какво е “разковниче”, ако не онова малко нещо, което отключва големите неща; мъничката плочка, която подрежда големият пъзел, идеята, която променя света и начина, по който гледаме на него, на себе си, на другите… еманацията на онази митична билка, която ни връща корена ни, която разкъсва вериги и отключва врати и вселени…
НАЙ-МНОГОЗНАЧНА И НАЙ-ЦВЕТНА ДУМА
ДИЛЯНА ТОДОРОВА: ЦВЯТ
В тази кратка, едносрична дума има цяла вселена от значения – цвят, като “цвете” със своята препратка към красота и знак за любов и признание; цвят като пролетен цъфтеж и обновление, като цвят на дърво и плодородие; цвят – като визуален ориентир и характеристика всичко, което ни заобикаля… цвят – като светлина, като “цвета на живота”… И това е само малък щрих, който препраща към пълната палитра от разбирането ни за думата-поема “Цвят”.
Тя е едновременно биология, естетика, символ, знак, настроение, състояние, сезон, живот. Това е дума, която не може да бъде изчерпана. Тя е поема за това как светът се проявява.
НАЙ-НЕОЧАКВАНА И НАЙ-ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ДУМА
МИНА ПАРАШКЕВОВА: ЕМПАТИКОН
„Емпатикон“ – има ли такава дума? Простият отговор е – “не”. Но нейната морфология е естествена – идва от емпатия и икон; първата ми мисъл бе, че може да се разглежда като антоним на “емотикон”. Но би било плоско и непълно, защото тя не би била “онова, което чувстваш ти”, нито “онова, което мисля, че чувстваш ти”… Думата отразява по-скоро “онова, което е между нас”. „Емпатикон“ е многозначна, концептуална, философска, метаезикова и екзистенциална; дума неологизъм, който създава ново пространство; икона на емпатията, символ на общото поле между двама души, отражение на чуждото настроение в собствената чувствителност. Поема за „взаимочувствието“.
НАЙ-ФИЛОСОФСКА ДУМА
МАЯ ЦЕКОВА: ЖИВОТ
НАЙ-СЪЗЕРЦАТЕЛНА И НАЙ-МНОГОСЛОЙНА ДУМА
МАЯ ЦЕКОВА: МИР
Думите “живот” и “мир” са предложени от един участник – Мая Цекова.
Тези две думи са думи-тандем; думи, които очертават същността на екзистенцията като взаимозависимост между съществуване и смисъл, между съществуване и съзерцание, между съществуване и оцеляване. Без съмнение, съществуването и животът са две страни на едно цяло, и макар да не се припокриват, те силно зависят една от друга.
Мирът – разгледан като тишина, спокойствие, хармония и съзерцание, като среда, в която съществува мисълта и онова, което ни кара да задаваме въпросите си за смисъл и диря; мирът – разгледан като липса на война, като нужната основа за живота; мирът, разглеждан и като “свят” и мироздание – всичко това очертава полето на екзистенцията във всичките нейни аспекти.
ГРАМОТИ ЗА УЧАСТИЕ
Всички участници в това първо издание на конкурса получават награда, защото всяка дума, която получихме е изключителна и заслужава своето отличие, но ние обещахме и грамота за участие, затова няма да откажем този жест на благодарност към онези, които приеха шегата сериозно и превърнаха сериозността в игра, защото именно играта е онази проява на интелигентност, която отделя борбата за оцеляване от стремежа към още, към друго – онова, което стои отвъд инстинктите за съхранение на вида и индивида.
Тези пет думи – „разковниче“, „цвят“, „емпатикон“, „живот“, „мир“ – очертават една миниатюрна антология на човешките състояния. Всяка от тях е еднословна поема, която носи многопластовост, философска дълбочина и поетична лекота.
Така първоаприлската закачка се превърна в конкурс-шедьовър на лаконичната всеобхватност – доказателство, че понякога една дума е достатъчна, за да отвори цял свят.
Благодарим на авторите, които изпратиха своите еднословни поеми. Благодарим на онези, които се усмихнаха. И на онези, които се замислиха и ни замислиха.
Ще се видим отново на 1 април 2027 – когато думите отново ще се състезават по смисъл, лекота и екзистенциална дълбочина.
Редакционна статия
