В настоящата публикация представяме текстовете, с които участва в конкурса Александър Алкс. Дъбнишки – един от авторите, които участват и в трите раздела на конкурса „Черешовите води на българската танка“ – танка проза, ренсаку и танка и то не за първи път, а във всяко от вече четирите му издания. Това е рядко срещана пълнота на присъствие, която показва не само овладяване на формата, но и способност за пренасяне на поетичния жест през различните ѝ проявления. Танка прозата „Розова белота“ носи носталгична образност и силна емоционална памет; ренсаку „Сладост“ развива една тема в три последователни дихания – заслужава да се отбележи фактът, че Дъбнишки е избрал за своето цялостно представяне хайку-ренсаку, а не танка-ренсаку, което показва стремеж към цялост и по-скоро литературна и естетична логика, вместо следване на регламент и правила; а танките разгръщат митологични и природни мотиви с лекота и зрялост. Без съмнение, това е автор, който умее да съчетава личното с универсалното и да превръща кратката форма в пространство на дълбоко усещане.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

зрели череши –
дриади сякаш гледат
скрити в листата
сатир дървото клати –
за плод ли, за друго ли…?

костилка
от череша
без дъх,
без вкус
спи в нея сладостта

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

РОЗОВА БЕЛОТА

Помня как майка ми правеше Коледната торта. Най-интересно беше, когато тя започваше да я покрива със снежнобелия глазурен крем. Постепенно изчезваха блатовете с жълто-кафявия цвят на есенни листа и тъмният шоколадов крем между тях. В останалия бял крем майка ми разбъркваше лъжица ален сироп от череши и намазваше горната част на тортата. По стените ѝ красиво потичаха розови капки.

Ако Коледата беше снежна, изгряващата утрин обагряше снега на двора в нежно розов цвят. Обичах този цвят. Клекнал в снега, опитвах да го пипна, ръцете ми потъваха все по-дълбоко, но докосваха само мокри есенни листа, полегнали върху черната пръст.

Питах се, какво би станало, ако ръцете на мама докосваха снега.

розова усмивка
от утринни лъчи
сияе над бяло лице,
над нявга тъмни коси
внуци я пазят

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

череша зряла –
бди тъй нежна кожица
над сладостта ú

тъй буен порив –
сладостта понякога
със стон говори

бликва сладост
тъй – със аромат червен
чезнеш от света

Александър Алекс. Дъбнишки