I НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ХАЙКУ „СОФИЯ ФИЛИПОВА“ – коментари на журито
Александра Ивойлова
* * *
снежна градина
белотата
на неизговорените думи
Владислав Христов
Многопластово хайку. На преден план изниква визуалният образ – потънала в сняг градина, израз на чистота, на свежест. Но неговият смисъл се разкрива в „белотата на неизговорените думи“. Дали между двама души е останало премълчаното, което ще ги разделя? А читателят вече е достигнал до ново проникновение – до онези „бели полета“ между думите в хайку, до недоизказаното, което превръща мига в безкрайност. И до идеята за празнотата – и сливане с единния свят.
* * *
бойни самолети
в рисунката на бежанчето
разноцветни водни кончета
Радостина Драгостинова
Значима тема в лаконизма на безглаголно хайку. Позиция, изразена недекларативно, чрез противопоставяне на образи: мрачен, тежък, застрашителен – бойни самолети; и светъл, пъстър, прозирно лек – рисунка на дете. Сякаш чудовищните сенки в небето чезнат в трептящите на светлината крилца – „разноцветни водни кончета“. Едно бежанче спасява своя свят. Целият мирен и щастлив живот на земята се побира в чистотата и невинността на детето.
* * *
юлски следобед
виждам отсъствието ѝ
в зеления парк
Калин Раймундов
Това хайку впечатлява със своята парадоксалност. „Виждам отсъствието“, виждам това, което го няма. Но така то се превръща в присъствие. Неподвластно на времето присъствие, което можем да видим винаги – тук и сега. Очертано в преживяването, в паметта ни. И авторът го вижда сред зеленината на парка, в разгара на лятото – вечен живот и незабрава за напусналата този свят.
Антоанета Николова
* * *
сиво небе
бял сняг
хоризонт на тъгата
Едвин Сугарев
Първите два реда на това хайку са съвсем семпли и конкретни. Сиво небе и бял сняг. Каква е връзката помежду им? Дали небето прихлупва снега със сивотата си или снегът озарява небето с белотата си? Прихлупеност или шир? И тук се появява неопределената абстрактност на третия ред, в който небето и снегът се срещат в обсега на тъгата, така че външното и вътрешното пространство изведнъж се оказват слети в един хоризонт, задаващ едновременно конкретността на непосредственото чувство, но и насоката на бъдещото, отвъд което все пак може би се спотайва и непостижимата му противоположност.
* * *
зимна вечер
баба разказва
същата приказка
Дианa Тенева
Едно чудесно хайку, което съвсем пестеливо достига едновременно до дълбините на архетипността и до сърдечността на непосредственото преживяване. Приказките се разказват именно в зимните вечери. И тук особеностите на българския език, използвани умело от авторката, позволяват прочитът да бъде както за родната баба, разказваща любимата на внучето приказка, така и за архетипната баба, седяща от време Оно край огнището и разказваща Приказката. Бабите и внуците се сменят, но приказката си е все една и съща. А може би и приказката Живот, която навярно разказват някъде някакви мойри…
* * *
разговор на свещи
лицата
ту красиви, ту грозни
Детелина Тихолова
Изящно хайку, което рисува много жива картина на играта на светлини и сенки, които се променят с трептенето на пламъка на свещта. Усещаме полъха на различните настроения и истории, различния дъх на седящите, които карат пламъка да трепти по различен начин. Трептенето на пламъка от своя страна хвърля своите отблясъци по лицата на седящите и предизвиква промяна в настроенията и историите. Една трептяща жива единност и взаимна връзка между хора и предмети, светлина и тъмнина, красиво и грозно, радост и страх, достигащи до границата на нуминозното, където свещта се превръща и в посредник към онова измерение на реалността, което предизвиква едновременно и очарование, и благоговеен трепет.
Диляна Георгиева
* * *
лястовица в храма
всички молитви
започват отначало
Кристина Тодорова
Още с първия прочит на това тристишие усетих майсторския начин на авторката да изрази идеята за чудото на обикновените неща, които могат да са източник на духовното.
Като част от живата природа, птицата е сила и стихия. Появата ѝ в храма с нейното волно кръжене и с опитите ѝ за летене могат да се тълкуват като символ на търсенето, свободата и безграничността, на заблудата, след която има друг път… Присъствието ѝ в сакралното пространство нарушава вглъбеността на молещия се и го подтиква да се спре, да се огледа и ослуша. Лястовицата изостря неговата чувствителност и го изпълва с допълнително вълнение. Той се любува на нейната красота, умелост и звуци. Умилява се и се смирява по един различен начин от този на личната молитва. Всеки път молитвата се подновява и под въздействието на преживяното тук и сега се допълва с нов смисъл, вяра и надежда. Молещият се усеща, че постига мир и спокойствие както със себе си, така и със заобикалящия го свят.
* * *
Розов изгрев
Облак ангелско крило
на Задушница
Станислава Ганчева
Красиво подбраните думи в това хайку показват изгрева в нова, не дотам обичайна светлина. Авторката разширява представата ни за природната картина на зазоряването и същевременно концентрира мисълта ни към близките, които не са между нас, но никога не са напускали сърцата ни. Мека, нежна краска обгръща началото на деня на съзерцателя. Той е предпочел да пази Задушница като специален момент с безброй лични спомени и ненатрапчиви асоциации. Именно тогава върху чистото небе с фино въображение като върху широко платно ще се разгърне божествена картина с облак ангелско крило, ще се подскаже дълбокият смисъл за връзката между преходните неща и непреходното.
* * *
планинско селце
потънала в звездното небе
една светулка ме намира
Надежда Костадинова
В това сетивно и светло хайку авторката не скрива радостта си от факта, че е спътница на светулковия полет в самия му край. Спокойствието, уютът и подредеността, които се свързват с едно малко село в планината, не са нарушени от полета. Напротив – умело подчертават селската хубост и значимостта му чрез танца на насекомото. Къде другаде днес по-добре би могъл да уловиш подобна гледка? Потопена в романтичната действителност на звездното небе, авторката не излиза от позицията на активен наблюдател на установения ред и сякаш приема с благодарност и трепет ролята на избраница на светулковия пристан. Така съществуващото, обикновеното в природата се превръща в част от личния житейски кръговрат.
Иванка Павлова
Когато прочетох хайку тристишието
никой по име
не ще я повика…
цвете в хербарий,
свързах веднага написаното с нашата София Филипова – интелектуалка, оставила трайна следа в живота ни и като поетеса, и като преподавателка, и като председателка на Българския хайку съюз. Долавя се тихата тъга на всички, които са се докоснали до тази забележителна жена. Думата „цвете“ е точно попадение. Смъртта е отнела аромата му, но ще бъде безсилна да заличи изяществото и великолепието му… Поздравления за авторката Цвета Джагарова!
Стиснаха ме за гърлото думите
старчески дом
на празника всички са самотни
заедно.
Представих си хора, останали без близки, лишени от любов в залеза на живота си. Заедно самотата по-малко боли… Благодаря на Мая Кисьова. Написаното от нея ме разтърси. Прозвуча ми като плесница…
Стоянка Боянова
* * *
порцеланов портрет
малчуган се диви на мустаците
на покойния си дядо
Зорница Харизанова
Ние сме продължение на дедите си – някои от нас се интересуват от техния бит, други – от тяхната съдба, трети – от какво са боледували, за да вземат предпазни мерки. Децата са любопитни. Те носят в себе си усета и увереността, че ще надминат предишните поколения, че онова, което е отминало, е остаряло и демодирано. Модата от предишни години изглежда необичайна, забавна и дори смешна. Малчуган е с близките си пред гроба на дядо си, който е починал преди неговото раждане. Детето за първи път вижда образа му на порцелановия портрет. Впечатляват го мустаците, които са били отличителен знак на времето. Изненадата му навярно е със словесни възгласи. Човек не подозира с какво ще бъде запомнен, когато се пренесе оттатък.
* * *
пролетно слънце
снегът от акварела
сякаш се топи
Ангел Димитров Дюлгеров
Пролетта приближава. Облачните дни намаляват. Във въздуха се усеща събуждането на природата с вълнуващо очакване за синьо небе, свежа зеленина и възвишен птичи полет. Слънцето изгрява. Снежният пейзаж наоколо се размеква, потичат вади, от дърветата се срутва сняг, капчуци пеят, улуците шумно барабанят, ледени висулки със стъклен звън се трошат по тротоарите. В този топящ се свят ни се струва, че и акварелът в стаята се разтапя.
статията подготви Александра Ивойлова
