ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА – текст и изображения Диана Георгиева Di-Light

– Мамо, ти имаше ли мечта? 

– Да, миличка, имах една голяма мечта. 

– И какво стана с нея? 

– Сега върви до мен и ми задава въпроси! 

„Мечтите са днешните отговори на утрешните въпроси.“ казал  Едгар Кейси – американски ясновидец и лечител (1877 -1945). Той е  наречен „спящия пророк“, защото е направил над 14 000 предсказания  по време на сън, които са доку-ментирани от стенограф, като голяма  част от тях са свързани с лечението на хора. Явно неслучайно на някои  езици думата за „мечта“ съвпада с тази за „сън“. А сънят е мястото,  където всичко е възможно и реалността се смесва, обърква и преплита  със случки от миналото и послания от бъдещето. Там можем да летим,  да бродим из различните пластове на времето и дебри на  въображението.

Там, където няма граници и можем да се променяме.  Малко промяна днес, малко промяна утре и след време всичко е  различно.  

*

Пряката причинно-следствена връзка между отделните събития води до значителна промяна в крайния резултат.

Тази хипотетична зависимост носи името „ефект на пеперудата“.

Терминът е въведен за  първи път от Едуард Лоренц – метеоролог, който изследва и  разработва различни модели за метеорологични прогнози и  предсказване на промените в климатичните условия. Това се случва за  първи път през 1963 г., като тогава със своите алтернативни и  напредничави теории ученият разтърсва целия научен свят. Според  него – от метеорологична гледна точка, ако една пеперуда в единия  край на света размаха крилца, това може да доведе до такива  изменения в атмосферните условия, че на другия край на планетата да се разрази торнадо. Казано на прост език – той смятал, че всяко нещо, което се случва, е свързано с наличието на някакви първоначални  условия.

При това – ако тези условия бъдат изменени, дори малко,  резултатът може да бъде коренно различен. Така се родила идеята за Ефекта на пеперудата.  

Нежни, леки, въздушни, пеперудите ни напомнят на целувката на  ангел. И още красиви, ярки, невероятно разнообразни – над 150000 вида. 

Полетът на пеперудата е красив танц, а пода на танцовата зала  са цветята.  

Сини, жълти, дневни, нощни, прозрачни, ярки – нежната магия  продължава… 

Слънцето се усмихва на цялата тази ефирна система от цветни  целувки, а вятърът насочва това общуване в различни посоки, понякога нарочно, а понякога съвсем хаотично. 

Цикълът от тези пет картини се отличава с по-бледи, по-ефирни,  по-нежни цветове, а самите творби са без строго очертани външни  граници. Само на последната има плътен слой цвят, но образите на  пеперудите вътре са прозрачни и много въздушни. 

*

„Ефектът на пеперудата“ прераства в създаването на теорията за хаоса. Ако трябва да цитирам точно определението в Уикипедия- „Това  е разделът от математиката, фокусиран върху поведението на  динамични системи, които са силно чувствителни към началните  условия.“

И от гледна точка на науката, която иска всичко да подреди,  систематизира, класифицира и разпредели, хаос вероятно е мръсна  дума, но за хората на изкуството липсата на логика и точно определен  ход на движение означава свобода. Свободата да създаваш ново, да смесваш ново и старо, да представиш вече познатото в различна  одежда… да развиваш, да разлистваш, да разгаряш. 

Огънят съпътства човека от много хилядолетия и тяхното полярно  общуване прескача от лагерния огън до подпалените домове, от уюта  на камината до изпепелената земя, от пламъчето на свещта на Паисий  до кладата, на която е изгорен Джордано Бруно… Огънят  е топъл,  когато е укротен, но всепоглъщащо изгарящ и променящ средата,  когато контролът е в негови ръце.  

Лавата е емоцията на вулкана, която повече не може да бъде  скрита и задържана.

С изгаряща точност тя намира своя път през  планини, полета и равнини, за да бъде бавно укротена от дългата студена ласка на въздуха и водата. 

Огънят, скрит в емоциите на хората, изразени чрез танц, молитва  или просто обич, имат силата да разрушават границите и да променят  съдбите. 

Укротената сила на огъня създава пътеката на уюта и формира  пространството на споделеното щастие – там, където мечтите се  раждат, израстват и сбъдват.  

Този комплекс от картини изразява трите състояния на огъня –  страст, укротени емоции и уют, граничещ с тиха тъга. Цветовете са  ярки, натрапващи емоцията си или бързащи да споделят своето  отлитащо безпокойство. Картините имат очертани външни граници, с  които огънят да се съобрази.  

Или пък не?

*

Но не само мечтите и чувствата търпят промяна и развитие.

Πoчти вcичĸи пpиpoдни oбeĸти имaт фpaĸтaлни cвoйcтвa, вĸлючитeлнo  oблaцитe, дъpвeтaтa и peĸитe, ĸaтo мнoгo oт cтpyĸтypитe, в ĸoитo живeeм, дeмoнcтpиpaт cлoжнo и xaoтичнo пoвeдeниe. Фракталите са  безкрайно развиващи се форми, които са самоподобни в различни мащаби, например дърво и неговите големи клони, от които излизат по-малки клони, от тях още по-малки клончета и т.н.  

Този цикъл от пет картини носи името „Еволюцията на формите –  фрактали“.

Оригиналите на първите две от тях са генерирани от компютър, вторите две са творения на природата, а последната е  човешкото изобретение „стълби“. 

Компютърно генерираните фрактали са красиви, хипнотизиращи  изображения, в които цветни, сложни структури се повтарят, докато се гмуркаме в безкрайността.

Особено въздействащи са, когато се  преплитат и танцуват.   

Раковините са създадени преди милиони години и са идеалния пример за фракталния модел в природата.   

Витите стълби наподобяват същата структура, но в различен мащаб.

Точно както мечтите, които си разрешаваме малко по малко да поемат  пътя към звездите. Точно както целите, които си поставяме и се  стремим да изпълняваме стъпало подир стъпало.

Ефектът на пеперудата не би могъл да се усети ако не си  представим променената реалност и новия човек, в който сме се  превърнали. Същият този човек, който надви страха си от бъдещето и  направи крачка встрани от предопределения модел на развитие. Промененият човек, който повярва, че има живот извън матрицата. 

ТОРНАДО

Серията „Торнадо“ е изградена от пет опита на този вихър да завърти енергията и да изгони надалече старите модели на поведение. 

Понякога те не са дълбоко вкоренени и е лесно да бъдат преодолени,  позволявайки светлината и промяната да навлязат плавно и без  сериозни сътресения (картини 1 и 2).

В останалите, обаче, се усеща силно съпротивление на статуквото към влиянието на новите  обстоятелства.

И все пак има надежда!  

Диана Георгиева Di-Light