На 6 април си отиде Михаил Белчев — поет, композитор и един от най-разпознаваемите гласове на българската поп музика. В памет на неговия светъл талант трима автори на списанието – Албена Иванова, Кирил Желязков и Тодор Билчев – посвещават свои стихове, написани в дните след кончината му. Заглавието „Не остарявай, любов…“ препраща към едноименната, обичана от много поколения песен, изпълнявана от Михаил Белчев, по текст на Недялко Йорданов и музика на Хайгашот Агасян. Тази сборна публикация събира три различни поетични гласа, обединени от благодарност, обич и поклон към един артист, оставил трайна следа в българската култура.
НЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ… – поезия на Албена Иванова, Кирил Желязков и Тодор Билчев
В ПАМЕТ НА МИХАИЛ БЕЛЧЕВ
13.08.1946 – 06.04.2026
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
В памет на Мишо Белчев
Не човек, а Вселена отиде си днес,
земята цялата до болка разлютена –
припадна в някакъв нещастен тих протест.
Не човек, а Вселена отиде си днес.
Изви се вятърът и в тъжна колесница
отпраши някъде с ръждив каскет от жал.
Не човек, а Вселена отиде си днес.
Светът притихна тъжен, обеднял…
И младостта си отиде, отстъпи столът бял.
Светът от потрес се сви на кълбо, полудял…
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай…
Ще ти дам валидол, ти ме гледай, не ме оставяй!
07.04.26 г.
Албена Иванова
НА МИХАИЛ БЕЛЧЕВ
In memoriam
Поетът литна.
Нежната му китара
запя в небето.
*
Поетът млъкна.
Славеят остана сам
със стиховете
*
Поетът седнал.
Кестените разцъфват
над булеварда.
Кирил Желязков
СРЕД МРАК ЛЮБОВТА
На М. Белчев in memoriam
Той беше толкова Голям, че и най-малките го обичаха. Как ще живеем нататък без
Любовта? О, не, Тя не умира! Но днес е само една Голяма Сълза! Поклон, Поете Любов!
Само цветя по пътя ти от Цветница до Възкресение! СБогом, неповторим бате Мишо!
Една Голяма Сълза и от мен – Тодор Билчев
Сякаш бистра сълза от окото,
любовта ми изтече, замина.
Като роса от лист на дървото,
капна в горска трева среди зима.
После замръзна, в лед се обърна.
А без любов изстива сърцето.
Исках, не можех да я прегърна.
Как любов да целуваш в морето?!
Бавно се стапят в делници дните.
Сълзи в нощите също изплаках.
Тръгне ли обич, не я гонете.
И не търсете я посред мрака.
Тя се завръща пак във душата.
Само тъга от нея остава.
Щом е венчана за красотата,
жива е вечно. Не остарява.
6.04.2026 г. 23.23 ч.
Тодор Билчев
