115 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕМИЛ МИШЕЛ ЧОРАН

(08.04.1911-20.06.1995)

Днес отбелязваме 115 години от рождението на Емил Мишел Чоран – един от най-ярките и парадоксални мислители на ХХ век, философ и моралист, превърнал фрагмента в своя естествена форма на изразяване. По този повод публикуваме есето на доц. д-р Людмила Григорова, написано през 2005 г. за антологията „Сълзи и светци“. Текст, който разкрива сложния, противоречив и блестящ свят на Чоран — автор, чиито идеи продължават да провокират, смущават и вдъхновяват.

ЕМИЛ МИШЕЛ ЧОРАН – НАИСТИНА, „ПОТАЕН И ЦИНИЧЕН МОРАЛИСТ” – есе на Людмила Григорова

ПО ПОВОД АНТОЛОГИЯТА “СЪЛЗИ И СВЕТЦИ” (2005)

Често съм си мислила: защо Румъния има днес онова, което нам толкова време не достига? Както в случая: философия и философска есеистика с подчертано моралистичен акцент, поднесени като високо художествена проза.

Ето и тук – тази антология на Емил Чоран, издадена от „Авангад принт”, Русе и „Захарий Стоянов”, София, съдържа афоризми, есета и други текстове, изваяни в свободната форма на фрагмента. На пръв поглед те се възприемат леко – написани са сякаш на шега, ала това е само „сякаш”. Защото тази лекота е измамна. Това е игра, задявка с философията, политиката, етиката /морала/, пък ако щете – с най-обикновеното и ежедневното. Емил Мишел Чоран е един от онези, които днес дават лице на съвременната философия, есеистика и моралистика, наред с други брилянтни представители на румънската диаспора във Франция /Елиаде, Йонеско, Цара, Бранкузи, Анна дьо Ноай – да спрем дотук!/.

*

След преводаческия бум на негови произведения през последното десетилетие у нас, той бе представен и с една малка антология „Сълзи и светци”, подбрана от критика и преводача Огнян Стамболиев, лауреат на Румънската академия за превод – съставител и преводач на този сборник, озаглавен по една от книгите на философа-писател. Освен фрагментите от тази книга са включени и други текстове на автора, както и две от предсмъртните му интервюта. Бих подчертала, един отличен превод от румънски и френски, чрез който тази забележителна книга заживява на гъвкав, богат и пластичен български език.

В краткия си, но точен предговор в духа на предлагания авторов текст Огнян Стамболиев нарича Емил Чоран „потаен и циничен моралист”. И може би има право, защото присъствието на Ницше в духовното му потекло и особено във формата като изказ е очевидно. Макар че едва ли е възможно той да бъде „побран” в една дефиниция, колкото и находчива да е тя.

*

В прочутото си есе „Фрагментът” Гео Милев пише, че докато „античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: „Епиктет и други”, а „романтизмът притежава философско-критичния фрагмент на Новалис и Фридрих Шлегел”, то „съвременната епоха обаче познава фрагмента във всички изкуства: поезия, живопис, музика, театър. Гео Милев е категоричен: „Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно”.

Фрагментът дава възможност да се изразят кратко мисли, чувства, идеи, понякога взаимоизключващи се като семантика, но често обединени от фигурата на скрит парадокс, който по силата на своята природа е в състояние да свърже противопоставящи се на „здравата логика” съждения. От парадокси, всъщност, се състои и целият човешки живот.

*

Повлияно в известна степен и от екзистенциализма на Хайдегер, нима философстването на Чоран върху човешкото битие и съзнание, върху живота и смъртта – въобще върху същността на човека, изразяваща се в целокупната му дейност на Homo sapiens, не е парадоксално, почиващо върху логиката на абсурда! Затова и фрагментите на Чоран ни провокират със своята странност и неочакваност. И тук именно е целият Чоран – като мислител и писател! Казвайки това, ще ми се отново да се върна в началото на своя отзив, мъчейки се да си отговоря на въпроса: защо у нас, въпреки отделни сполучливи изяви в областта на есеистиката – литературна и философска, все пак няма мислители-писатели от неговия ранг?

Вероятно този въпрос крие много отговори, но един, според мен, е безспорен: тяхното отсъствие идва от отсъствието на една по-близка традиция, родена от трайно общуване със световната философска мисъл, литература и култура, особено, както е в случая, със страни като Германия и Франция, където този тип писане има дълбоки корени в изящната й философска и моралистична проза.

доц. д-р Людмила Григорова

Антологията на Емил Мишел Чоран “Сълзи и светци” в превод на Огнян Стамболиев е достъпна за свободно четене в електронната библиотека на Арт платформа gabriell-e-lit. – бел. ред.