В тези поетични текстове Павлина Петкова ни въвежда в един свят на тиха светлина, вътрешни пътувания и крехки, но устойчиви човешки пориви. Стиховете ѝ се разгръщат като мигове на близост, движение и съзерцание — думи, които сами намират своя ритъм. Честит рожден ден, Павлина – не спирай да твориш и правиш по-красив света с думите си! – бел. ред.

НЕ СПИРАМ – поезия на Павлина Петкова

ПРЕГЪРНИ МЕ

„Когато луната изгрее“
Андрей Лисенко

Прегърни ме!
Нека се слеем с нощта звездолунна
и да туптят сърцата ни в такт.
Да се взираме в Млечния път
и за нови галактики да мечтаем.
Да посрещаме в прегръдка зората
и на душата пътя
с мечти да рисуваме.
А зад притворени клепачи
нека чувства в нас
дълбоко да избухват.

НЕ СПИРАМ

Все по този път нарамила
болката от вчера,
вървя през днешния
и утрешния ден.
Въздишат раменете
от товара тежък
на хиляди дела.
Какво ли още ме очаква
от несбъднати мечти
и препятствия,
останали от днес за утре?
И ме спъват по пътя
зло и добро,
думи измамни
от вчерашни приятели.
С миражни илюзии
пътувам към следващата гара,
наречена „Утре“.
Дали там ме чакат
песен на птица
или свита болка в сърцето?
Но не спирам.
Вървя.
Мечтата е навярно
на хвърлей разстояние.

ОЧАКВАНЕ

Притихнала съм в здрача,
омаяна от залеза червен.
Очаквам със вълнение нощта
и примамливи небеса.
Вселената във мен заспива,
отнася ме на походи далечни.
Търся пролетната синева,
изпълнена със мисли свежи
и аромат на цъфнали цветя.
На лятото нивята хлебни,
кехлибарения цвят на есента,
обагрил старата лозница.
Търся още снежна белота –
бели мисли душата да изпълват…
Очаквам със вълнение нощта
и сънят – в любовта си да ме грабне.

И ПАК

Денят се намръщи
сив и безличен,
сякаш нощта
се спусна над града.
Дъждовни въжета
в земята се впиват.
Светкавица хоризонта
разцепи,
огнени стрели
към земята
премята.
Оголени дървета
мокри гърбове
превиват.
Проливен дъжд.
Сгушени птици
под хладни стрехи
търсят подслон.
Гнездата – в платноходки…

Ще отмине бурята,
и с нея страхът, сковал душите.
Ще се усмихне слънцето отново.
И пак ще литнат птици
на небето към синята зеница.

Павлина Петкова