НЕБЕСА – поезия и визуална интерпретация Гатя Симеонова
1
Защо крило,
защо перо,
защо небе на сън ми се привижда?
Защо ме мъчи образът на птица в полет?
Предпролет е!
Небесните пътеки явно ме зоват!
12
Какво си казват птиците,
когато чуруликат през нощта?
Навярно си говорят за небето,
което обитават денем?
Възможно ли е да им липсва
в топлите гнезда?
Нима това са гласовете на тревогата
с какво небе ще ги посрещне сутринта?
17
Една луна при пълнолуние.
Една звезда, едва мъждукаща!
И цялото останало небе е мое!
28
Снегът понаваля и стихна.
Сега отвъд прозореца
нещата са застинали молитвено
в очакване на още белота!
36
Ела зора,
със грижите и с болките,
които трябва да изтрая!
Освети ги!
Направи ги видими!
Ела и ме води през тях!
55
Отче мой,
Ти, който си отдавна на небето!
Да се свети мястото Ти!
Да пребъде Твоята воля
да остана Твое творение
яко на земли и на небеси.
текст и рисунки: Гатя Симеонова
из “Небеса” – автор Гатя Симеонова, изд. gabriell-e-lit, София, 2026
