НЕЙНИЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ – откъс от едноименния роман на Валентина Стоянова – ЛидаВали
В една ранна привечер Вики и Калин бяха на гости при Надка и нейния приятел Любо. Боби бе поискал да отиде при баба си и дядо си, за да види Рая, която им гостуваше от няколко дни. И тъй като двамата не обичаха да са разделени дълго време, Виктория го пусна да отиде за ден-два в „Надежда“.
Той бе привикнал да пътува дотам самичък, независимо, че беше само на десет години. И знаеше, че щом пристигне, трябва да се обади на майка си по телефона, за да не се притеснява за него. Затова сега, докато си говореха със съседите, Виктория често поглеждаше часовника и започваше да се тревожи. Бяха минали два часа, време, достатъчно Боби да е пристигнал и да се обади. Нямаше случай досега да се заиграе или да забрави това по някаква причина. И Виктория не издържа и набра номера на Дора.
– Добър вечер, може ли да говоря с Боби ?
– Как така да говориш с Боби, той нали е с тебе? – учуди се Дора.
– Не, не е с мен. Тръгна преди два часа към вас и ти много добре знаеш това. Не се прави на учудена и му дай телефона да говори с мен – започна да се ядосва Вики.
– Ти не разбираш ли какво ти казвам? Как да ти се обади като не е тук?
– Не знам какво целиш като ме лъжеш, но ако това е шега, тя е много неуместна и жестока.
– Изобщо не те лъжа – обидено повиши тон Дора. – Кой знае къде се е заплеснал синът ти по пътя.
– Знаеш много добре, че той не е такъв, така че си мери приказките. Още веднъж те моля да го викнеш на телефона. Знам, че го криеш, за да ме ядосаш.
– Ако искаш ми вярвай, нямам какво повече да ти кажа – отвърна Дора и затвори телефона.
Вики остана мълчаливо няколко минути, като мислеше напрегнато какво може да се е случило. Знаеше, че Дора обичаше да я провокира и да създава измислени неприятности. Но това вече надминаваше всякакви граници. И тя се обърна решително към Калин и Любо и каза:
– Тръгвайте и двамата с колата към „Надежда“. Чухте какво говорихме с Дора и явно трябва на място да проверим какво се случва. Проверете лично навсякъде в апартамента, защото тя може нарочно да крие детето. Знам, че много добре умее да създава такива ситуации, за да ги използва срещу мен. И ви моля, веднага да ми се обадите, ако разберете нещо.
Двамата мъже бързо се приготвиха и тръгнаха, притеснени от това, което се случва. Силно се надяваха това да е някакъв измислен сценарий от страна на свекървата и не смееха да помислят, че има вероятност детето наистина да не е там.
Виктория и Надка останаха да чакат, като постоянно поглеждаха към телефона. Мина половин час, който им се стори цяла вечност. И когато се раздаде най-после очакваният звън, Виктория грабна нетърпеливо слушалката.
– Вики, Боби наистина не е тук, огледахме навсякъде – гласът на Калин звучеше напрегнато и разтревожено. – Тръгваме си, изчакай ни, за да решим какво ще правим.
– Да, добре, чакам те – едва събра сили да отговори Виктория и седна сломена на дивана.
Не можеше да повярва какво се случва. Това не можеше да е истина, умът ѝ отказваше да го приеме. И тъй като не беше от хората, които ще се тръшкат и ще плачат в такава ситуация, започна трескаво да мисли какво по-напред да направи.
Най-естественото беше да позвъни първо на неговите приятели, въпреки че не вярваше това да даде някакъв резултат. И както очакваше, никой от тях не знаеше нищо. Оставаше другата възможност, за която не ѝ се искаше да мисли, но трябваше да го направи. Да звъни по болниците. И в милицията…
Валентина Стоянова – ЛидаВали
из “Нейният истински живот”, автор ЛидаВали, изд. ИниИно, С. 2024 г.
