ВАЛЕНТИНА СТОЯНОВА – ЛидаВали и ”НЕЙНИЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ” – рецензия на Людмила Данова
Валентина Стоянова познавам от наше общо участие в един конкурс за романтичен разказ, където аз вече бях подала произведение, а тя все още не. Получих съобщение от нея с въпроси по процедурата за подаване на произведения, а след като ѝ отговорих, ми зададе и други въпроси относно мен самата, както и работа ми. Оказа се, че сме колеги, но аз нямах много време за разговори. Даже се замислих дали не съм я засегнала с кратките си отговори!
Видяхме се на премиерата на сборника с наградените в конкурса произведения. Пред мен стоеше една усмихната и дружелюбна дама, която разговаряше с всеки. Продължихме общуването си и след конкурса. Участвахме заедно в други предизвикателства, а на награждаването и премиерата на конкурс с тема ”Любов” на издателство ”ИниИно” в началото на тази година получих като подарък екземпляр от първото издание на книгата.
*
Започнах да чета романа веднага, вече бях прочела някои откъси от него, които ме бяха впечатлили с описаната житейска история. И като го започнах, та не го оставих докато не го завърших. Оказа се добро четиво, каквото отдавна не бях чела, а през погледа на главната героиня се разкриват човешки съдби и сблъсък на характери, житейски трагедии, след които като феникс се събираш от пепелта и продължаваш напред. Авторката по никакъв начин не натрапва мнение и не квалифицира героите си като положителни или отрицателни, а чрез повествованието и чисто фактологически описаните събития оставя изводите за читателя.
*
В книгата всичко започва с раждането на главната героиня Лидия през далечната 1954 готина в София.
”Така започва всичко… ” пише авторката и разказва за тежките избори на биологичните родители на героинята. Трудният живот на семейството, бедността и наличието на още три деца определя по-нататък събитията.
Детето е осиновено и новото семейство му дава ново име, Виктория. Това ново име сякаш белязва героинята и каквото и да ѝ се случва в живота напред, през каквито и събратя и решения да преминава, тя е длъжна да оцелее. Тя е длъжна да победи съдбата, тъгата, проблемите, смъртта. Няма да ви разказвам книгата, защото ще ви разваля удоволствието от срещата с авторката и нейните герои, само ще акцентирам върху някои факти.
Виктория расте буйно и будно дете, но съдбата сякаш за да я подложи на още изпитания ѝ поднася изненади. Никак не са приятни. Губи осиновителите си, налага се да се върне в София, расте в Казанлък, където живеят новите родители, а родното ѝ семейство, в лицето на майка ѝ, се държи с нея като с чужда. Следва ранен брак, раждане на дете, второ дете, като ”подарък” след тежки ситуации в семейния живот… Влюбване… Раздяла… Работа в чужбина… Връщане и нов шанс за любовта. Смърт… И още смърт… И отвличане, на децата на вече порасналата ѝ дъщеря, която частично повтаря майчина съдба…
И като феникс Виктория успява да оцелее след всяко едно от тези злощастни събития, успява да се изправи, да се събере и да продължи.
*
Заинтригувах ли ви?
Сигурна съм, че е така. И вие като мен няма да оставите книгата докато не стигнете до последната страница. ЛидаВали разказва от трето лице единствено число сложната житейска история и без претенции, без парадиране, без налагане на мнение успява да внуши на читателя, че тази истинска и тежка история не сломява героинята, а напротив, всеки път, след всеки удар на съдбата тя намира причина да продължи напред, да оцелее. Важното е да запазиш зрънцето на добротата в сърцето си, независимо колко много и колко пъти то ще кърви. Щом тя може, то може всеки да се справи. Просто не бива да се отчайва човек и трябва да гледа винаги към светлината, която е там, в края на тунела, която следва след тъмнината, която се разкрива, след като се отдръпнат облаците.
Това е книга, която обхваща един доста дълъг период от времето на социализма до наши дни. Мое мнение е, че в съвременната българска литература няма друга такава книга, която покрай житейския сюжет дава и информация за страната ни през годините.
Правдиво разказва за живота в София, за разрастването на града, за жилищния проблем и образователната система.
Смятам, че книгата ще е интересна както за по-възрастните, така и за младата аудитория, която има желание да научи за живота в столицата през периода на социализма. Но мисля, че достатъчно ви разкрих от темите на книгата и повече няма да ви описвам съдържанието ѝ, а само ще кажа – прочетете тази книга.
Успех на второто издание, което е осъществено от издателство ”ИниИно”, а и на авторката също пожелавам успех и вдъхновение! Относно красивата корица, няма какво да кажа, изборът е правилен!
Людмила Данова
