НЕЩОТО ОТВЪТРЕ И МЪНИЧКО ОТВЪН НА ДОНЧО ЗАХАРИЕВ- коментар
Огромното пространство на изложбената зала често респектира, почти обърква посетителя; кара го да се чувства изгубен сред стените и панелите, но днес не е така.
Едромащабните платна на Дончо Захариев създават уют, като карат обема на галерията да приеме нормалните, ежедневни размери на стая. Защото онова, което изобразяват трябва да стане отправната точка за пътешествието ни.
Пътешествие в цвят и форма, в детайл и освободеност. Рядко се вижда такава наситена плътност на мазката и същевременно – такава липса на предметност, която дава възможност на въображението да наслагва своите носталгични импресии и доизгражда. Разрушение? Вечеря на свещи? Заклещен в чужд свят космически кораб… Каквото поискате, това ще видите… Но и онова, което е дълбоко вътре в художника – „нещото отвътре и мъничко отвън“…
Не можете да пропуснете трите почти идентични платна, които изобразяват остров на хоризонта…
Или може би облак в чуждо небе? И отново – това поглъщащо синьо, и този град, плуващ… къде?
Представени са и по-малки платна, често аранжирани по двойки, или в мозайка.
Така се създава общо настроение, подчертаващо индивидуалността и характера на всяка отделност.
Тези три платна изглеждат много различни сред останалите творби, представени в експозицията. Морски спомени…
Изяществото на женското тяло доминира, като формите са омекотени от усе-щане за недействителност – ясна и тъжна – една мечта, сън, изгубеност, чиито очертания се разпадат сред ярките елементи на изказа в днешния ден на художника.
*
Но, независимо от цветовата гама, използвана за изграждането на конкретно изображение, натюрелът на Дончо Захариев остава ярък, ведър, свеж и изкусителен – един поглед към бъдещето и миналото, който създава мостове през времето, едно умение да въздейства дълбоко върху сетивността, да провокира, да тласка към още и още – още вътрешни измерения, още емоции, още идеи и въпроси.
Този негов абстракционизъм, толкова конкретен в своето цветово изражение, толкова яростно искащ път към същността ни и връзка със съкровеното в него.
Изглежда, успял е – да съчетае два на пръв поглед полюсни модела на живописта – импресионизъм в подбора на цветовете и играта на светлините и сенките и експресионизъм в изразяването на формите, за да постигне желаното – диалогът със зрителя.
Неуловимото общуване на твореца и реципиента на изкуството; смесването на същностите – превръщането на вътрешното във външно и на външното във вътрешна импресия, в необходимост. Един празник на сетивността! Едно тържество на Изкуството…
И, ако някога сте се питали – какво е онова, което прави една картина „Изкуство“, обещавам – тук няма да си задавате този въпрос, защото отговорът ще е пред очите ви…
редакционна статия
