НОВАТА РЕЛИГИЯ – ІІ ЧАСТ – статия на Николай Николов
Различните народи имат исторически примери за подражание, национални герои, които да подхранват самочувствието им и да ги извисяват над останалите народи.
Обикновено абсолютно всички нации празнуват деня на независимостта си, като във всички случаи става въпрос за война, в която са спечелили и епос, който разказва какви мъки са преодолели.
В крайна сметка се стига до освобождение, нещата се връщат по местата си, на героите се издигат паметници, след което биват забравяни, а новите управляващи се заемат със задачата да разединяват нацията, която в един кратък момент на подем е успяла да се обедини около някаква идея, обикновено за национално освобождение.
Нациите, които все още не са постигнали освобождение, работят по въпроса.
*
В този смисъл излиза, че хората не са равни. Ако някой трябва да се освобождава от някого означава, че не се чувства свободен. За да се освободи, той трябва да хване тоягата или да натисне копчето в някои случаи, да унищожи известно количество „врагове“, за да се стигне до момент, в който останалата част от „враговете“ признаят териториалните му претенции и му позволят да се самоуправлява, по-точно старите управляващите да разрешат на група нови да управляват и събират данъците на определена част от населението на света.
Опитът на Махатма Ганди да го направи без да употребява сила също се е увенчал с успех, въпреки че е имало може би повече насилие, отколкото ако беше повел индийците в директна атака срещу пушките на англичаните.
*
Управляващите, при всички случаи изтъкват в своя защита постиженията си и на тяхна база искат да им бъде гласувано доживотно управление, с логиката, че те са най-пригодни да го правят, защото вече са доказали способностите си. Обикновено пропускат да изтъкват провалите си. Ако го направят, то е за се изкарат жертви на обстоятелствата или на нечии ламтежи за власт, които са в основата на провала им. Ако случайно се оттеглят от властта, то е временно и често – за да бъдат призовани да спасяват някоя нация от новите управляващи, които не стават за нищо според статистическите проучвания.
*
Тази смяна на властта и нейната цикличност се нарича политика. С две думи, политиката е онзи дял от човешките знания и отношения, който учи как едни хора да властват над други с тяхното съгласие, основано на някакъв тип манипулация за спечелване на доверието им.
Всяко управление се основава в началото на смътна надежда, преминава през заплахи, изпълнение на заплахите и крах.
Цикълът се повтаря с малки изключения в началните идеи. Последващата корупция, в която затъва всяко управление, колкото и да не ни се иска, е факт, който няма как да не бъде отчетен.
Възникването и́ се дължи на човешката природа, която е склонна да мисли първо за себе си и едва след това за останалите – обществото. Инстинктът за самосъхранение прави всеки индивид уязвим за корупцията.
*
Ако за един работник на минимална РЗ 10 МРЗ накуп са пределът на мечтите му, за тези, които получават 10 МРЗ месечно мечтите започват от 100 МРЗ.
Защо човешките потребности никога не могат да бъдат задоволени е въпрос, за чийто отговор нобеловата награда би била прекалено дребно признание.
Нуждата на даден човек да доминира над останалите се дължи на егото, което от своя страна изгражда комплекси (обикновено за малоценност). За подхранването на този комплекс възниква необходимостта от развитие на грандомания и нарцисизъм.
*
За да се избегне корумпирането на властта, трябва всеки желаещ да се занимава с политика да бъде обективно оценяван доколко голямо е неговото его и доколко способен е да контролира ламтежите на своето его. Но колко е вероятно някое общество да успее да прокара закон, според който всеки кандидат-политик трябва да мине през психоанализа и детектор на лъжата? А и доколко резултатите от подобни тестове биха били реални, а не манипулирани от тези, които ги провеждат, за да подкрепят своите, или чужди интереси – роднински връзки и зависимости от получаване на поръчката за няколко милиона и т. н…
Ако разслоението на държави продължава в същия дух с концепцията, че дадена държава пази населението си от агресията на съседните държави чрез армията, външната политика и участието си в различни военни организации, които от своя страна ясно очертават враговете и мерките за борба с тях, ще дълбаем още стотици години върху въпроса кой е врагът. За днешния свят: руснаците, китайците, американците, фундаменталистите или някой друг. На локален принцип можем да детайлизираме – напр. турците, сърбите, гърците, македонците, румънците и всеки, който решим да посочим за потенциален злодей /винаги ще намерим някаква причина да се страхуваме от някой или нещо, ако се разтърсим както трябва/.
И така, политиците стигат до извода, че ако искаме мир, трябва да се готвим за война!
*
Хората, оставени да живеят без да им се пропагандира опасността, която ги дебне отвсякъде и да им се напомня за бдителността на управляващите (или липсата на такава в очите на кандидат управляващите), си живеят нормално. Грижат се за посевите, ходят на работа – произвеждат блага, влюбват се, създават семейства, без да се съобразяват много много с религиозния или расов признак. Уважават съседите си, празнуват с тях техните празници и споделят с тях еднакви несгоди и радости.
Изключителна рядкост са етническата омраза и расовата нетърпимост в нормалните междучовешки отношения.
*
Когато, обаче, се намесят политиците – става страшно.
Те нямат изгода хората да са сговорни и мислещи, състрадателни. Имат изгода да са мразещи, неуки, прости и разединени.
Нуждата от политици би отпаднала и хората, с един избиран от общността старейшина, биха решавали възникналите спорове, биха се уважавали като равни помежду си.
Утопия ли е, или реална възможност, която е била разрушавана системно от хиляди години. Такъв тип естествени водачи са били избивани повсеместно – властимащите във всяко общество са намирали причина, поради която е трябвало да бъдат заклеймени и превърнати във вътрешни врагове, защото представляват заплаха за тях, които и да са те, където и да се намират.
На преден план се избутват лидери, които разединяват – съответно, от едно, обществата стават две или повече; появява се нуждата от двама и повече водачи, заедно с твърдо ядро около тях, което да пази беззащитните от агресивните инакомислещи злосторници /инакомислещите винаги са злосторници/.
*
Схемата работи, откакто сме спрели да обикаляме по земята в търсене на това, което природата е създала, и сме уседнали. Жените получили възможността да раждат по-често, мъжете станали по-силният пол, защото вече имало какво да защитават и половият диморфизъм при хората станал факт. Дотогава мъжете и жените били равни. Заедно ловували, заедно отглеждали децата, делели сгоди и несгоди. Като основна причина за разединението на обществото би следвало да се посочи земеделието.
По-точно излишъкът, който то създало!
Това, че имало излишък, донякъде е довело до въвеждането на почивни дни, за каквито дотогава никой не се бил сещал.
Неприятното се случило, когато някой се сетил, че може да прибере излишъка за себе си и да спре да работи.
Нямало нищо по-лесно от това да събере още няколко бабанки, с обещание за процент от оборота и известно количество женска плът, която, както знаем е в списъка на най-търгуваната от древността до днес стоки.
От тогава са се променили много малко неща, предимно в технически предмети и имената на групировките. Всички започват по един и съши начин, обикновено с някакъв знак за принадлежност – значка, кожено яке, кафява риза, лента на ръката, прическа или просто липса на такава.
Някои дават обети за всевъзможни неща – в крайна сметка вярата върши чудеса, а вярващите са уязвима група, подходяща за манипулации.
*
Като се замисли човек, оказва се, че най-мащабната съвременна война е започнала през 1096 г., когато, под предлог, че ще освобождава божи гроб от неверниците, католическата църква обявява първия кръстоносен поход. Краят на тази война още не се вижда.
Ако трябва да дадем математически израз на жертвите и́, трябва да кажем, че е изтребила повече хора от чумата. Чумата поне е била безпристрастна и е убивала наред, без да се тормози от верски въпроси и къде ще се озоват душите след смъртта.
Не съм чул църквата да се е извинила за милионите жертви, за педофилията, содомията, децата на свещениците, метресите, лихварството, индулгенциите и продажбата на билети за рая, за поощряването на робството и геноцида в Америка и Африка, както и за старанието, с което е обявявала за еретични всички несъгласни с нея християнски църкви и мислители.
Така всички инакомислещи са станали участници в разединението по религиозен принцип и са се включили в надпреварата да убеждават хората, че са различни от съседите си – две думи, че са по-добри от тях и им е позволено със сила да ги променят, поробват и убиват.
Не съм чувал и от мюфтийството да се извиняват за същото. Явно, не смятат, че са сгрешили като са потопили на свой ред Европа в кръв и страдание от всеки възможен вид – робство, изнасилвания, отвличания, палежи, отнемане на имущество, насилствена смяна на религията или смърт….
Николай Николов
