ОБЪРКВАНЕТО МИ, ИЛИ – ПЛЕБИСЦИТ ЗА ИЗБРАНИ – есе на Венелин Терзиев
„Комплексите на един човек или една нация, все едно какви са те, са кратки, лъжовни спирки по пътя на голямата голгота към националното самосъзнание. Това са раните, които всеки народ трябва да лекува и на които всяка интелигенция е длъжна да търси изцерение.“
Марко Семов
Днес объркването ми е по-силно от вчера и от вдругиден.
Обясниха ми, че не ме питат и няма да ме питат за нищо и по никакъв повод, защото моята компетентност не достига до тяхната некомпетентност…
А преди време ми обясниха, че волята на народа, към който се причислявам по волята и силата най-малко на моето месторождение, била най-важна. Днес тази воля била своеволие, което не било необходимо да се търси, и аз съм бил твърде придирчив в своето очакване.
Какво своеволие е да си мисля, че мога да мисля, а да чувствам дори не стана дума да ми е позволено. Явно, някаква смъртоносна опасност е надвиснала над тези, които могат да мислят и са забранили на останалите да употребяват тази си възможност да го правят.
*
Безлюдност в терзания, мечтания и очаквания. Няма нужда, няма потребност и никакво излишество от натоварване някой да се опита да каже какво е потребно или непотребно.
Някакви хора, обявили се за притежатели на особено висока компетентност, вече са упражнили и моето право и не бива да накърним тяхното самодоволство, като се трудим върху тази възможност.
Вече се опитват да поощрят моята ленивост и посредственост, която съвсем очевидно ми приписаха, и така ме определиха като непотребно некомпетентен.
Опитвам се да не се натрапвам и да не отправям молитви към Всевишния, но кой им определи тази роля на всезнаеща компетентност?!
Някак си си я присвоиха и ние останалите трябва постоянно да им потвърждаваме това им значение и право.
*
Плебисцит не е възможен у нас, защото не сме се образовали в тази насоченост и ни трябвало достатъчно дълго време за придобием такава способност и манталитет. Ами, съвсем основателно започвам да се питам – тези, които станаха гръмогласни глашатаи – кой и кога ги научи, че могат и трябва само те да упражнят това право?!
Проявявайки известна старателност да проуча защо аз съм пропуснал да се приуча на техните мурафети, съвсем основателно стигам до неволното заключение, че заедно сме съпреживели годините след 1989 година, когато придошлата демократичност е овладяла и завладяла всички ни. Явно, при тях овладяването е било в по-голяма всеобхватност или в по-голяма пълнота, но как ли се е случило това – възможност да са били по-дълго облъчени в столичните митинги, а аз – в провинциалните?
Може би по-дългият престой на някой по-тъмен тротоар е способствал за техния висок скок в културна образованост и по-качествен поведенчески модел, или пък престоят им на по-ниски температури в северните части на държавата, а мен застигналата демократичност ме завари в южните райони на страната…
Очевидната метеорологична несправедливост е повлияла в моята неподготвеност и това може да е най-същественият фактор, повлиял на моята неподготвеност на упражня този плебисцит.
Каква несправедливост, за която трябва веднага и перманентно да упражня усилия да се подготвя, защото и следващия път ще ми обяснят, че оставам аутсайдер.
Сега примирително ще преглъщам запратен да покривам критерии, за да получа оценка, с която да премина в подготвената категория на хората от моето общество и моята държава.
Русе, 12 май 2025 г.
проф. д.н. Венелин Терзиев
*
Днес, в деня на публикацията му, 19-ти май, този текст може да изглежда твърде закъснял – според някои; според други – и днес, и преди седмица, когато е написан – все е “политически некоректен” и неправилен…
Но той повдига важния въпрос за политическата зрялост на “народа” – онази маса от хора, към която принадлежим… Все едно дали мислим, че сме по-умни, образовани, млади, красиви и правилно мислещи – ние сме част от “народа”… И поне понякога трябва да усещаме болката от това да сме маса – проста, необразована, грозна и глупава, която не може да преценява, защото не вижда по-далеч от… Не знам от какво…
Неслучайно публикувам този текст една седмица след написването му; но не отлагането му в днешното време е важна. Обърнете внимание на датата – 19 май! И си спомнете – през колко много преврати премина страната ни – все защото “народът” е прост и не му трябва право на мнение. – бел. ред.
