ОМРАЗАТА НИ Е В “КОСМИЧЕСКИ” РАЗМЕРИ! – есе на Добрина Симова
Ако Родината ни не беше страната на омразата, тя отдавна щеше да стане Райска градина за всички!
Ако не се мразехме за петима по вертикала и по хоризонтала, нещата щяха да са по-нормални и по-възможни.
Но омразата се лее между нас като пълноводна река след Потоп, особено в родния ни и неуважаван Парламент.
Ако беше различно, нямаше за три години да ходим като малоумни шест пъти на избори, заради болното им Его.
Та ние и по приятелски се мразим и лицемерно си завиждаме за колата, апартамента, почивките, вилите, за…
По съседски и снобски се мразим надребно, готови на ръкопашен бой или незаконна стрелба за една крива дума.
По калпаво-закърпените пътища не само се мразим, но и се убиваме на пешеходни пътеки или за отнето предимство.
Колегиално се мразим и си правим кал от професионална некомпетентност чрез доноси, оплюване, компромати.
Партийно се мразим и “замеряме”с големи храчки по студиа и с неадекватни социални прогнози за противника.
ТВ и радиослушатели се надпреварват да засвидетелстват раболепие пред някакви партийни лидери- еднодневки.
Още от съученици и състуденти се мразим и си завиждаме за успехите, гледайки на тях безумно-черногледо.
Децата ни се бият пред блока, на детската площадка, в училището или около него, докато си пием кафето с коняка.
Защо ли? Защото те вземат пример от родителите, от учителите, от политиците, от телевизията, от радиото, от…
Навсякъде се лее омраза, злоба, завист, плетат се интриги като в сложен английски ластик.
Ако случайно някой е честен, добър и толерантен, не може да успее току-така. Веднага ще го обявят за неадекватен, ненормален, луд и бързо ще му извадят “жълта” книжка.
Това е така, защото той няма напомпано Его като тях, никога и никого “не коли и не беси” за личните си интереси.
После обвиняват народа, че е прост и не ги разбира, а филолози и езиковеди не тълкуват точно техните глупотевия.
Агресията и отрицателната реакция са превзели душите им, а добрите думи са избягали от речника им. Не изразяват никакви положителни емоции при общуване, все едно са “дървета”. Те са много конфликтни, избухват лесно, ръкомахат с юмруци, показват на опонентите среден пръст на публично място, “уж” че си раздвижват пръстите с гимнастика.Тактуват нервно с крака, оправят си косата, очилата, кърпичката в джобчето, не умеят да водят дебат, спор, диалог, не гледат събеседника в очите, защото никога не говорят истината…
Разчитат на това да привлекат вниманието на хората с глупости, цинизми, вулгаризми, думи с отрицателна характеристика. Как после да обясним на децата си и на учениците, че не бива да ги употребяват, когато те като нас гледат и слушат политиците, учат се от тях на морал, а също и от телевизионните и радиожурналистите?!
Май че вече стигнахме “тинята” в блатото, но дали ще се намери днешен Хитър Петър да ни извади от него и спаси?!
Добрина Симова
