ОРКЕСТЪР “ПТИЧКИ” – поема за деца на Николай Николов

Бих искал да помоля за внимание от всички!
Представям ви оркестър „Птички“.
Те песен са написали в гората
и днес ще я представят на децата:

Песента на птичките

От елфи и джуджета знам
за приказен голям казан,
в който вещици в гората
забъркват щуротии доста.

Сред букове брадати там
живее стар орангутан,
врабчета сговорчиви две
там шумно вдигат соаре!
А гостите са все поети,
и стихоплетци най-заклети:
ирландски леприкорни с детелини,
смърфовете сини с мандолини,
джуджета с рошави бради –
ще стихоплетстват там със дни.
Два бухала представят всички,
а музиката е „Оркестър птички“!

Танцуват елфи сред листата
и жива е магията в гората.

Сега на вашето внимание
ще има малко главознание.
Това е част от цялата наука,
но няма винаги поука.
Ще го представят Стефчето и Нора –
с аплодисменти да посрещнем двата пора!

Двата пора

Здравейте, добър ден на всички!
Добре дошли пчелички, птички.
Сърнички, зайци, таралежи смели,
добре дошли са и козите бели!
Внимание, започва „Главознание“!

Изсипва се внезапно над гората
и мишките се свиват във кревата,
чадърите на гъбите поникват изведнъж –
защото е пристигнал с облак…..?

Дъжд!

Отлично всички го познаха,
но следващата гатанка е трудна,
защото става дума за персона мудна:

*

От дълги, дълги векове
тя влачи се в това дере,
пъстървите и раците брои.
На сомовете и върбите дом,
тя тук е от години милион.
Минава после в падината –
дъждът отива във …

Реката

Добре, познахте всички пак!
Да видим следващата как
дали ще разпознаете отново –
започваме сега – готово:

*

Реката бавно в своя път
минава в този горски кът,
от тук отива в равнината.
След дълги километри се разлива
и сухите полета тя полива.
Накрая свършва там, където
реката влива се в ….

Морето

О, виждам много знаете, нали!
Да видим, ще познаете ли пак?
Наградата е жълъд със калпак!

*

Морето бурно със вълни
понякога е синьо или пък зелено.
Делфините и чайките са там,
по дъното върви калкан,
след дълга обедна омара
морето като влак издига…

Пара

Да, мисля, че познахте пак!
По жълъд получава всеки.
Но има още, така че се стегнете!

*

Щом парата нагоре се издига
Тя слънцето дори съзира
Намира друга пара от листата
Които се намират тук – в гората
В големи облаци се сбира
Започва да се кондензира
И хоп преди да се усетиш изведнъж
Парата превръща се в …

дъжд

Е, всичко знаете, аз виждам!
Но ето и накрая нещо сложно…
И да познаете дали ще е възможно?

*

От облаците се излива дъжд,
но идва зима отведнъж.
Дърветата с листата сбогуват
и слънцето поляните огрява пак,
но през нощта дъждът се е превърнал в …

сняг

Да, както виждам тук сте многознайци.
Така, че ви оставям на Квартет от зайци.
Те ще представят бързоноги трели.
Ще свирят с тях и две козлета бели.

Песента на зайците:

Живеем всички във гората
И всеки ден косим тревата
Тя пак израства изведнъж
Когато я полее дъжд
И пак косим, косим тревата!

С ушите пляскаме, подскачаме с краката
Козлите свирят на акордеон
Гората е прекрасният ни дом
А ние пак косим тревата
Дори когато дъжд вали в гората
С ушите пляскаме, подскачаме с краката
И все косим , косим, косим тревата.

Изпращаме косачите с аплодисменти
От кравите със комплименти
Ще ви раздават сладолед,
Че време стана за балет
Ще го изпълнят горските калинки
А сладоледът ще е от малинки

Оркестър Птички е наред!

Да свири музиката за балет
С поклон започваме към всички
Сега е ред на пирует
Краката в па-ди-дьо сега
Нагоре дясната ръка
За двоен аксел се гответе
И пак напред се наведете
Сега по двойки за ръце
Строени като за хорце
Две стъпки са напред
Сега са две наляво
Не бърка никой, Браво
Забързване и танц като перце
Определено получава се добре
Финални трели с акордеон
И пак завършваме с поклон

Сега е ред на акробати – мишки
Акомпанират пак оркестър „Птички“

Але хоп спектакалът започва тук
По клоните на дядо бук
Провесване и скок със салто
Мортале горе але хоп
Въжето е захапал там мишок
Трамплин и ето троен винт
Превъртане и пак каскада
Забавяне по тънка жица
Антракт, че време е за пица
След паузата ще има поетичен рецитал
Дано мечокът Гошо, поемата не е изял
Че ще е тъжи поетът Зайко
Написал е за нас японско Хайку

Част втора – поетичен рецитал

Започва Гошо, че се е наял…

Написах нещо за меда!
Сега ще ви го прочета:
Закуска, обед и вечеря.
Медът не мога да намеря!
Защо така не знам,
но мама казва, че на сън го ям!

Зайко

Сега е ред поетът Зайко
да ни представи своите хайку:

Дъжд, вятър, нощ и ден
потни, моркови берем.
Зазимява се!

Вятър вее навън
спим под големият пън.
Сънувам морков

Написал е още много поета
И всичките хайку на нашият Зайко
аз знам
Започват и свършват с морков голям.

Сега поетесата млада Иванка
ще декламира в дует с козата Станка

съавторска поема с Зайко,
но тази не е хайку.

Огромен дъб във планината
разперил клони над реката
загледан в изваян връх
предлага сянка насред път.

Под него спират да почиват
туристите във планината.
Под него гонят се децата.
Подпират гегите овчари.
И пътниците свалят там товари.
А той стои безмълвен – ням,
но пази спомена голям
за всеки, който там е спирал
и в сенките отмора е намирал.

За благодарност пътниците там
разказват му за свят голям –
къде са тучните полета
къде вълнуват се морета
къде реките заминават
и птиците къде си лягат.

За сбогом ги дарява с жълъд
да пръснат неговата челяд.
И тъй по този свят голям
да има сенки за почивка,
да грее детската усмивка.
Когато пък остане сам
си шепне нещо със реката.
И чака връщането на децата

Аплодисменти за Иванка и за Станка

Сега ще свири Данчо със Камбанка

Че също бил е в планината
И слушал хлопките в равнината

Зън зън, зън, зън, зън, зън ,зън
Все сънувам чуден сън
Покачен в гора на пън
Звънкам звънко- зън, зън, зън
И пристигат пъстри птички
Бръмбарчета, катерички
Охлювчета и пчелички
И си звънкаме в гората
Чак докато събудя се в кревата!

Ръкопляскайте на Данчо

И така почти към края
ще изпее песен Рая.
После джуджетата наши за финал
ще завършат с танц и мадригал.

Песента на Рая

Има в гората ни поточе
Тънко е като пиронче
През полянките минава
Жаждата ни утолява
Ромоли ни вечерта приспивно то
Сутрин ни събужда до едно
Песничка за добър ден си ромоли
Всички го познаваме нали
На дърветата приятел
Знаем ние е мечтател
През полянките минава
Жаждата ни утолява

И финалът предстои
С танца на джуджетата добри

Леко закачлив е този мадригал
Някой с виличката ми е ял
Някой с ножчето ми рязал
Някой ме е набелязал

Да си плюем на ръцете
Да раздвижим раменете
Да размахаме качулки
Да подритнем със крачета
Ние смешни сме джуджета

На забавата ни идва край
Слънчо там се скрива май
На луната виждам колелото
Бързо скачайте в леглото

текст и мозайки: Николай Николов