ОТИВАЙТЕ НА КИНО – есе на Николай Николов
ИЛИ НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ФИЛМА “ГУНДИ”
Отивайте на кино!
Аз, уважаеми не ходя на кино, не гледам мачове за разлика от жена ми, но като всеки мъж съм готов да изтърпя два часа изтезания в кино залата, заедно с още неколцина каторжници, излежаващи тежки присъди за незнайно какви провинения.
Обикновено с тежка въздишка на облекчение и укорителен поглед към жена ми завършвам ежегодното си посещение на кино залите.
Дали защото темите се изчерпват, дали защото ми е къс фитила или наистина всичко, което е способен да произведе артистичният свят е помия, полека лека ходенето на кино от жадувано удоволствие се превърна в инквизиционно мероприятие.
*
Да се сгушиш с четена 20 пъти книга в топлото легло е като да влезеш в банята след дълъг летен ден с 40 градусови жеги. Като да притиснеш любимата си и да изпиташ за хиляден път онова незабравимо усещане, което дори и да не правите любов си стои някъде там, вероятно в сърцето или предния дял на продълговатия ни мозък.
А киното, уважаеми, не ми доставя това – съответно го избягвам, както правя с прочувствените речи на политиците, новините, или какво се е случило в „Биг брадър”, коя е забременяла, турила силикон или сменила футболиста с друг.
Някъде в пищящия ми за пощада мозък, затрупан с тази невероятна информация, се таи надеждата, че такава съществува. Че току-виж Холивуд се насочи към нещо стойностно, не че Аква, Супер и Айрън мените не са стойностни, вероятно струват стотици милиони. Имам предвид някаква емоционална, някаква дори художествена стойност.
Гледали ли сте „Нотинг Хил”? А Казабланка? За това ви говоря.
Това го няма в програмата на кината и съответно е една от причините да не ходя на кино. Другата е, че кината вече са в МОЛА. Е, все някъде трябва да се изтърпяват наказанията, така че два часа са поносими без да се налага употребата на антидепресанти, алкохолни стимуланти или приспивателни.
*
Някога изтърпявахме две години казарма, някои три, други от там отиваха в дисципа – затвор за войници, но замълчи сърце. Нека труповете на миналото си стоят заровени, заедно с онова време, в което свободата да кажеш какво мислиш се награждаваше с 3 до 15 години затвор.
И отидох на кино със свита на кокоше дупе уста и ехидни забележки, относно качеството на родното кино.
Последният филм, който гледах и който ме държа две щасливи години далеч от кино залите беше „Завръщане 2”. Нищо не беше в състояние да ме накара да повторя. Дълго време си блъсках главата да намеря някаква смислена причина за заснемането на тази „лента”. Не успях. Нещо повече, дори непоправимият оптимист, с която живея, не успя… въпреки, че успява да намери нещо хубаво дори в менюто на родните кулинари, които е известно, че принадлежат към фамилиите Борджия и Медичи…..
*
Отидодохме на кино. След тежка артилерийска подготовка от страна на жена ми и съпротива, по-ожесточена от тази на украинската армия, накрая вдигнах бялото знаме и с наведена глава и пораженческо самочувствие, че не съм като онези мъже, които могат да тропнат по масата и като кажат НЕ, се затътрих към МОЛА и то на български филм!
Взехме пуканки, пепси, сникерс.. Всички екстри, които предлага увеселителното заведение и с гробарско настроение заехме местата си.
Докато течаха рекламите (няма как, платили сте – ще гледате) огледах салона, че на екрана нищо интересно не ставаше. Пълен. Бре, да му се не види! И отзивите били страхотни (чували сме ги тия).
Започна се. Стиснах зъби и с радост устових, че въпреки родната реч, омайна сладка, има субтитри.
За глухите като мен е невероятно облекчение.
*
Понеже вече веднъж съм ходил на мач през 1977 г., не се вълнувам като половината свят от точно този спорт. Не е моят.
Давам си сметка, че всичко е реклама и пари, някакви милиарди, рекламни договори, трансфери и какви ли не мешенгии, за да те заковат пред телевизора с 8 лв. месечно за Диема спорт, или на стадиона. Няма опасност от пристрастяване, така че – давайте.
Ако единственото ми присъствие на стадиона се изчерпваше с посещението през 1977 с баща ми, който тихичко подкрепяше “Левски” срещу местното “ЖСК-Спартак”, напълниха ми врата със семки, изпотъпкаха ме, накрая с тълпата на изхода едвам не се задуших, добре.
Но още няколко пъти се наложи „доброзорно“ да посетя стадиона. Правили ли сте „ОСМОРКИ” ? Това, млади ми читатели е едно нещо което другарите от БКП бяха измислили. Всъщност едва ли са го измислили те. Някой гений в Съветския съюз, навярно. Та, подреждат ни в редици, и правим разни движения с ръцете и краката. В ръцете флагчета с различни цветове. Девойките с трико, плътно прилепнало по тялото, младежите с шорти и потник, дълбоко загащен. Всичко това подчинено на 8.
Трябва да се види, не мога да го обясня, но беше от кардинална важност за БКП. Така и не разбрах защо. Единственото обяснение, което намерих е, че някой по високите етажи има сексуален фетиш свързан с масовост и осмици. Защо не бяха девятки или седмици? Фетишът е бил към осмиците – вероятно заради безкрая. Някой може би е решил, че ако хиляди младежи и девойки, облечени в блестящи трика, подчертаващи всички телесни извивки размахват флагчета и скадират СЛАВА, СЛАВА, СЛАВА – УРААААААААА, ще живее вечно, и като нефритеният император с теракотената армия ще му служим в отвъдното. Не бих се учудил ако е имало и план да ни изпарят с някаква бомба или газ, за да може Божественият партиец да задоволи напълно фетиша си.
*
Филмът си вървеше и всъщност се оказа любовна история. За футболист и отличничка. Чувал бях името на Георги Аспарухов – Гунди, както и кючекът Алфа Ромео, така популярен сред българите през 80-те. Не знаех нищо повече, освен това, че е бил много добър футболист и загинал в катастрофа с не какво да е, а с Алфа Ромео. Тази подробност някак си правеше смъртта му по-така. И аз като всички в залата поплаках, смях се и накрая разбрах, че надежда има. Не за българския футбол, той е безнадежден.
*
Има надежда за нас. Творците бяха изпълнили мисията си. Бях развълнуван. Чувството ми беше гняв. От онзи, истинският. От него са започвали революциите, така са рязали главите на кралете… застанах на колене в стаята си когато се прибрах и отправих гореща молитва:
Господи, който вероятно не съществуваш, защото ако съществуваше, вероятно нямаше да ни оставяш да падаме толково ниско и да търпиш лъжите, които бълват телевизии, радио и всички останали с изключение на Бивол.бг. Благослови създателите на тази кино продукция, че са успели да уцелят десятката няколко пъти само в един филм:
Първо,
Че имаше много млади хора в салона и видяха нещо, което най- вероятно и да са им обяснявали (както аз обяснявам на сина си, но той не вярва), че някога имаше комунизъм и какво точно представляваше той. Защото, Господи, има сега Костя Копейкин, Петя Волгин и много други, които искат да ни върнат там отново. Във времената на мизерия и контрол на съзнанието, казармата, цензурата и другите извращения. Защото били хубаво нещо, Господи. Ти, ако можеш прости им, аз като Киноман ще кажа: „Бог прощава, аз не”.
И да ви напомня нещо важно, Обединената левица е наследникът на БКП – същите тези социалисти, които 45 ни тъпчеха и още 34 години пъхат успешно прът в колелото на мнимата ни демокрация, създадена от изключително успешната ни ДС- държавна сигурност. Нейни са и верните и синове – Доган, Борисов, цялата организирана престъпност с абревиатурите си Мулти груп, ТИМ, ВИС, СИК и рояците им дъщерни фирми и метастази в парламента, държавната администрация, прокуратурата, съдът и всичко за което се сетите. Ако не се сещате, не се притеснявайте, те са се сетили.
Второ,
Че, Господи, разтупкаха гордо сърцата ни, които последно тупкаха гордо през 1994, гневно през Виденовата зима, и когато преди десетина години предложиха /Мая Манолова/ Пеевски за шеф на ДАНС, и преди 5 години на чекмеджяните простести. Като се има предвид Господи колко си търпелив, а си ни създал по твой образ и подобие три-четири пъти за половин век не е сериозна тахикардия. Аритмия дори не е, Господи.
А ти, както си ни обещал да седнем от дясната ти страна, дали ще намериш барем един българин да го туриш там? Някой, който не убива, краде, лъже, прелюбодейства, не желае Бентлито на ближният си, нито 18-годишната му изгора, такъв, който не е изричал напразно името ти и не се кланял на Мамон, и не е доносничил на ДС? Господи, ако те има и не си пуснал този Георги Аспарухов в рая, значи друг българин не ще намериш за компания да ти стои от дясно. Тук, Господи, в ляво или в дясно за няколко К ще седнат където им кажат и мазно турско кафе ще пият, и Сахер ще имат, и каквото се сетиш.
Трето,
Че най-накрая показаха, Господи, тези юнаци кинотворци, как Държавна сигурност си осигурява това, което иска. Ние си го знаем, че кой не е гледал „Кръстника”, не сме знаели, Господи, че и тук е така. И зная, че ти, Господи, ще им простиш, „защото не са знаели, и на тях не им е казано” но на четвъртата власт, Господи, не прощавай.
Тя е тази, която замита чудесата под килима и те траят по-малко и от три дни. Уважаеми кандидат политици, когато ви се падне лесне „Бройка” някоя кръшна хубавица, преди да я наденете на шиша, помислете дали после няма да платите със съвеста си, принципите си и честта си за няколкото минути забава. Пък ако момата си я бива – давайте, чудо голямо, така или иначе ще намерят път към сърцето ви, за да го приобщят към някоя от многобройните групи кандидати за Ада. Уважаеми кандидат политички с къси минижуп полички. Помислете добре къде повдигате двата сантиментра плат, които ви делят от резила да ви наричат Прости Кърджалийски Пе Ка Пе-та! Докато държите парапета, не забравяйте, че са ви изпратили на работа, а не на пионерски лагер по лично облагодетелстване.
Четвърто,
Господи, знам, че в българския АД няма дяволи, защото ако някой се надигне да излиза от казана другите го дърпат, но ако си истински мъж, ще се измъкнеш, Господи и дай ни поне един такъв още в този живот, защото друг може и да няма. Те (кинотворците) дават пример, Господи какъв трябва да е истинският човек. Този, който ще ти седи отдясно, че сме забравили как изглежда. Благодарим за припомнянето. И на терена, когато играят нашите лъвчета, ако могат да разберът, че футболът е колективна игра, красотата всъщност е във Феър Плея, и ако видиш някой по-добър от теб – не му завиждай, ами вземи пример, че и ти да станеш като него, а не да го принизяваш на твоето ниво, като му изпочупиш краката.
Пето,
Че всъщност, можем да се обединим, Господи. Стига да има около какво, освен около чекмеджето. Че има и още нещо, Господи, което по-важно от нас… Онова, общото, абстрактно усещане, че си част от нещо голямо и си готов да умреш за него, като Левски, Ботев /така и не се знае дали е бил готов, защото пак родните не са му са оставили време да помисли/. Когато си татуирате Свобода или Смърт на плещите, патриоти мили, помислете какво значи това и на какво е символ? Дали е на тропане на хоро по кръчмите на 6 ракии патриотизмът и окане на песньовки, или е нещо повече. Ей ви един пример за подражание – изгледайте филма!
Шесто,
Че, Господи, са улучили точното време преди преди избори. Дали са точно навреме тема за размисъл. Какво ни предлагат, какво не? Кой лъже, кой не? Дават ни, Господи възможността да преосмислим значението на човешкото достойнство и колко струва то. Ако утре някой платен досега гласопадавател реши да не приеме подадените му /както чувам, вече 500 каймета/, а гласува по съвест, защото е видял единствения българин, отказал 300 000 долара по времето, когато това бяха толкова пари, че можеше да си купиш остров с яхта и екипаж… Да решиш да бъдеш себе си поне веднъж, защото ако се замислиш, тези пари са откраднати пак от теб. Какво правиш, когато те окрадът? Виеш на умряло два дни и после караш както можеш нататък. Ами направи го. С тях, без тях …
Седмо…
Благодаря ти, Господи и затова, че промени мнението ми за двама души, които смятах за утайката на телевизията с истеричното си поведение и фермерските си идиотщини. Те били достойни хора, а аз Господи, съм се кръстел като ги видя. Сила голяма има в този филм и топки имат хората, които са го правили. Сега, Господи, само те моля да го разбереш, защото ти си Суверенът, народе мой, и твое е царството небесно, както и на земята.
Амин.
Николай Николов
