ОТРАЖЕНИЯ – поезия и графики на Александра Ивойлова

ОТРАЖЕНИЯ

Покажи ми пак лицето си,
озарено от смеха на дните,
най-безгрижното си тяло,
отразено в светлината,
стъпките така уверени,
леките им сенки над земята,
дланите си още млади
с предвещание за път…

Покажи ми, покажи ми себе си –
за да се огледам в тебе.

Да се върнем пак през времето,
там, на тръгване през моста –
най-незнаещите притежатели
на богатството очаквано
все по в бъдеще и в бъдеще –
някога
докато стигнем.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО…

Човекът, който не познава никого
и вече стъпките си е забравил,
стои сега насред деня огромен
и хляб дели
със влюбените гълъби.
Той тъй е тих и слял се е със всичко –
с листа и сенки, с камъка,
със светлото и топло слънце.
Прозрачен е, невинен и
разтворен в порива на вятъра,
във аромата
на новия възраждащ се живот.
Край него пътят отминава
и хорският поток тече нанякъде.
Но той е тук, остава –
подобно знак,
щастлив във себе си.

Човекът, който не познава никого
и вече стъпките си е забравил,
все по-навътре в тайната навлиза,
дълбоко в мъдростта на времето…

Самият тайна е, полека
изчезва от очите на света.

*

Поглеждаме света веднъж, в детството.
Останалото е спомен.
Луиз Глик

Аз всичко си спомням,
не съм го забравила –
светът ми изглежда познат:
как стъпките плътно прилепват в земята,
как тихо дървета растат…
Аз всичко си спомням,
не съм го забравила –
светът ми изглежда видян:
как шумни изникват навред градовете,
как плиска се син океан…

Аз всичко си спомням,
не съм го забравила –
светът неизменно се връща…
Аз спомням си всичко. А нищо не знам.
Какво ли видяла съм всъщност?

ЗАТВОРНИКЪТ

Безизходни са тъмните зидове,
безизходна е и тъмна смъртта.
Тишина, тишина, тишина –
на пресъхнали зеници,
на безмълвна уста…

Ала брод към мига свобода
сам духът най-внезапно намира.
И проблясва сред мрака сълза –
дето цяло небето побира.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Художнико,
грехът ти във какво е?
Рисуваш Ева
без смокинов лист.
И всяка твоя четка
пръска светлина.
И всяка женска форма
е копнеж по Рая.
О, вечният копнеж –
той скрит е зад страстта.
Ала греха веднъж познали,
в Едем се връщаме
единствено в греха.

поезия и графики Александра Ивойлова

из “Затваряне на кръга”, автор Александра Ивойлова, изд. “Огледало”, С., 2025