С представянето на Пенко Керемидчиев в експерименталния брой на „Картини с думи и багри“ се оформя една от най-трайните рубрики на списанието – „Във фокуса ни“. Нейният замисъл е творецът да бъде видян не само чрез отделно произведение или кратка биографична справка, а чрез взаимно свързани пространства за жизнения път, личността, художествените възгледи и самото творчество.

Житейският път на Пенко Керемидчиев е свързан с учителската професия, земеделската идея и разбирането за литературата като нравствена и духовна опора на човека. Книгите му съхраняват опита на преживяното време, но поезията му не остава затворена единствено в историческата болка и обществената памет. Стихотворението „С душата си те галя“ разкрива съхранена чувствителност към любовта, надеждата и човешката близост. Настоящата публикация е вход към цялостния творчески портрет.

Биографичните бележки са допълнени с връзки към редакционния текст „За личността и творчеството“ и към подбор от произведения на автора. Тази структура, изградена още в началото на списанието, се превръща в устойчив начин за представяне на творци в следващите му броеве.

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Пенко Керемидчиев е роден на 11 януари 1927 г. в град Панагюрище. Завършил е българска филология в СУ “Климент Охридски”.

Преподавал е български език и литература в Девин, Сопот, Калофер, Копривщица, Раковски. Житейският му път е белязан от земеделската идея, която винаги е носил в сърцето си и е защитевал с цената на несгоди и страдания. Негови произведения са печатани в много регионални и национални периодични издания.

Разбирането му за поезията е, че тя трябва да служи на човека, като изразява неговите мисли и чувства, за да го възвиси нравствено и духовно. Пенко Керемидчиев се изявява и като майстор на есето.

Автор е на стихосбирките “Откраднато слънце” (1994 г.), последвана от „Разпятие”, „Непокорна летопис”, „Пронизана душа”, „Изстрадано време”, „Венец от живи рани”, „Видения”, „Недосънувани блянове”, „По-приказна от приказка”.

Член на Съюза на писателите земеделци в България и активен сътрудник на в-к „Литературно земеделско знаме”.

През 2018 г. издава десетата си стихосбирка “Песента на щурчето”.

С душата си те галя

Позна ли ме? Промъкнах се във Рая.
Не вятърът. С душата аз те галя.
Във моя стих така ще те извая –
пред хубостта и Бог да замълчи.

Че ти си, мила, първото кокиче,
разтворило молитвено очи.
Най-чакано, усмихнато момиче,
през вихрите донесло ни лъчи.

И лумна пак в душата ни надежда.
Жаравата просветна, засия.
През хилядите нишки прежда
пак пролетта ни лъхна, полудя.

Подай ръце, земята да обгърнем двама,
от нашата любов да й дарим,
и капка няма в нея – грам измама –
с усмивка детска към добро вървим.

Сърцето ти е мъничка Вселена –
сълзи и обич – всичко ще сбере –
за нежност само, мила, си родена,
сърцето ми затуй те, блян, зове.

© Пенко Керемидчиев

В началото на своето девето десетилетие, Пенко Керемидчиев показва завидно млад, готов да откликва на новото в обществените нагласи дух, показва и една чувствителност, незабравила незавяхващия аромат на любовта и шемета на кръвта, както и нуждата от човешко докосване, от две сплетени ръце, които разбират духовния полет без думи…

ТВОРЧЕСТВО

ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО

редакционна статия, д-р Габриела Цанева

Редакционна бележка: Публикувано в експерименталния брой на „Картини с думи и багри“, представянето на Пенко Керемидчиев поставя началото на устойчивата рубрика „Във фокуса ни“. Изградената тук връзка между биографичните бележки, редакционния прочит и непосредственото представяне на творчеството се запазва като основен модел на рубриката в следващите броеве. При настоящото развитие на сайта са добавени интро, ексерпт и мета описание; първоначалният текст не е променян съдържателно.

Публикацията е част от творческия портрет на Пенко Керемидчиев в „Във фокуса ни“.

Като първа публикация, установила устойчивия модел на рубриката, тя е включена и в „Пътят на платформата“.