ПЕСЕНЕН ПОЛЕТ – стихотворения на Стоян Михайлов

ЕСЕННО

/импресивно/

Есенна покана,
с багри по върхари…
Път сега подхванал –
прелест ще завариш!

Ранина уханна –
меко галещ вятър…
Пий небесна манна –
приказен театър!
Над полята орни,
слънчев лъч наднича…
В хълмовете горни,
глъхне песен птича!.
Смее се реката,
на върбите голи…
Плуват им листата –
мънички гондоли!

О, незрима тръпка,
с месеци мечтана!
Есенна прегръдка –
тъй в сърце остана!

ПОЕЗИЯ В ПЕСЕНЕН ПОЛЕТ

Каква магия в думите събужда,
та битието сбира в дъхав цвят…
С прозрачна лекота, без помощ чужда
и разум и копнеж в едно горят!

Дълбок поклон на кончето крилато
зареяно в чудати върхове…
Бронирана речта с варак от злато –
любов безкрай и ромонът зове.

Сафо, Екзюпери, Хаям, Петрарка
хоро потропват в чудната игра…
А Ботевият стих – световна марка,
в Балкана вечер прелестите сбра!

О, тез шестнайсет, тези двайсет реда
за нас са флаг и знаме и мечти…
Като слепец с копнежа да прогледа,
уверен в невъзможното си ти!

Свободен си и целомъдър, снажен –
в доброто взрян сърдечен херувим…
Всевластен, чрез перото да докажеш
с поезия през огън как вървим!

ДО СЕТЕН МИГ

/сонет/

Картинно на затворена система,
във тялото кръвта ми се върти…
Забързан кон, сърцето я поема,
понякога по път се суети.

Така с години по света се лутам –
с любим човек поделям самота…
Ту камъка Сизифовски си бутам,
ту радвам се на пътна красота!

Ще биеш ли така сърце до края,
кога „каручката” ще спреш в калта?
Единствен Боже, съдник ти си, зная,
над мен и грешниците по света!

Създателят, отмерил ни грамажа –
към всички справедлив отмерва стажа!

НЕ ГОВОРИ …

Не говори,
не казвай нито стон !
Послушай само вятъра!
Нали следим театъра
от третия балкон!
Не говори –
какво са думите
звездите щом трептят ?
За нас сега е свят
с цветя по друмите!
Не говори,
нощта ни е запяла
най-чудната си песен…
До теб лежа унесен,
до мен ухаеш цяла!
Не говори –
чуй утрото пристига
разперило крилата.
Целувай красотата,
що пее вън авлига!

Не говори…

Стоян Михайлов