ПИСМО ДО СЕБЕ СИ – есе на Николай Николов

Аз, скъпи земляни, реших да си напиша писмо.

Така, до себе си. Просто да се уверя, че не полудявам, или пък да се уверя, че съм си луд за връзване.

Повярвайте ми, трудно е да разбера кое от двете е вярно.

Не гледам телевизия често, прекалено много неща имам за вършене, а когато ги свърша – или ще заспя като къпан, или ще предпочета филм, книга или музика.

Така, донякъде мимоходом минаха изборите, после другите, после и третите и онези в Щатите. Толкова бях сигурен, че ще спечели Харис, че ми дойде като звучен шамар рижото нещо, което си показваше палеца и показалеца и знаеше четири думи – „Да направим Америка отново велика“.

И с тази „опорка“ взел, че спечелил. И с обещанието да депортира 20 милиона емигранти, да спре войната в Украйна за 24ч., представете си, без да каже как ще го направи.

И вчера докладва в 100 минутно изказване пълно с пулене, вдигане на палец и сочене с показалец, че видите ли, е най- успешният президент досега, като не остави почти място за съмнение, че и за в бъдеще ще е така.

Златният век бил започнал преди 44 дни.

Онемях. Забърках си едно ободряващо питие на основа вода, захар и лимон и го кръстих „Тръмпонада“. Първо, че е безалкохолно, второ, че го поздравих за невижданите успехи.

Така да се каже, в негова чест.

*

Опитах се да намеря успокояващо съзнанието ми четиво и се насочих към Библията.

Отворих на произволна страница и… 10-те божи заповеди ме поздравиха с „добре дошъл отново в джунглата“.

Погледът ми премина по тях и се закова на липсата на заповед „НЕ ЛЪЖИ“.

Имаше  – не кради, не убивай, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, не пожелавай жената на ближния, нито осела му, нито имота му. Имаше си не прелюбодействай и почитай съботният ден, не споменавай напразно името господне, да нямаш друг бог освен мен и т.н.

Но за лъгането – нищо. Изведнъж разбрах, че щом не е изрично забранено, значи е разрешено.

Затъжих, че ще се пържи в пъклото рижият лъжец със светлите кръгове на очите от солариума, но само заради прелюбодеянията си, платени с държавни пари, за това че желае Панамският канал и Гренландия, но заради безобразното лъгане на едро – НЕ.

Затова си пиша и това писмо.

За да си напомня, че всъщност съвсем несправедливо съм обвинявал разни местни политици в лъжа. А тя не е била забранена. Забранено е да лъжесвидетелстваш, но ако не си в съда, практически си свободен да лъжеш колкото си искаш съвсем безнаказано. Така, че…

*

Затворих очи и започнах да изтривам илюзиите, които мозъкът ми си беше създал.  Марата.

Това, което дяволът ми беше внушил, неправилните мисловни модели.

Първо – изтрих хванатите за ръка 20 милиона имигранти, всеки заемащ 50 см или общо 10 милиона метра или 10 хиляди километра.

Само още 2750 км, за да се хванат за ръце първият и последният емигрант на опашката пред гишето на Тръмпи, за да си вземат последно сбогом с Америка.

Досега, за 44 дни, вече 2 самолета заминаха и около 200 души се завърнаха май във Венецуела или Перу, трябва да проверя. 

Дори за удобство, мозъкът ми беше приел леко разтваряне на ръцете на емигрантите с около 10 см в двете посоки за да опашат земното кълбо по екватора, или ги премествах в тропика на рака или козирога плътно един до друг.

Представях си ги черни, мургави, леко жълти, средно бели, мляко с кафе, жени, деца, старци, мъже, бебета, колички, шишета с мляко… Армии доброволци, които ги охраняват и Тръмпи на врата, за да им набие един позакъснял, но за сметка на това як шут в гъза на изпроводяк.

*

Понеже произхождам от една от най-малките  нации (но пък от най- значимите) най-многолюдното нещо, което съм виждал, са опашките август месец на Калотина и четири часа чакане в най- голямата жега, да се приберем в татковината.

Виждал съм и протестите преди 5 години, когато най-несправедливо сме обвинявали управляващите, че лъжат. Ами то си е разрешено открай време. Там, казват, е имало 50 хиляди. На площада по нова година се събират 2-3 хиляди, такива ми ти работи…

20 милиона ми е наистина трудно да си представя.

Ако 10 гишета на Калотина работят с пълна пара и на всеки 2 минути пускат по една кола, значи 1 гише на час 30 коли х 10 = 300 коли на час за 4 часа 1200. Средно по 3 ма пътника = 3600 човека. За 8 часа 7200. 20 милиона = 2777 дни или около 10 години, ако всички са строени един до друг и изгарят от желание да минат по най – бързият начин, за да се приберат в къщи.

Хайде сега, си представете да не изгарят от желание да си ходят, някои да се вкопчват в парапети, деца да търсят майки, майки деца… Е, Америка не е Калотина, но…

Трябва ми нещо за сравнение, за да мога да си представя как ще стане цялата работа. 

Какво толкова, като казва несправедливо обвиняваният от много хора безукорен Г-н  Борисов: „Мъжко е да обещаеш, човешко е да не изпълниш“ разбрах, че е вярно. Истина е.

Ето и войната спря…

Николай Николов