ШАПКА ВИ СВАЛЯМ – есе-покана на Диана Георгиева Di-Light

Едва ли ще изненадам някого, като спомена, че шапки са използвали още първобитните хора. Те са слагали покривала на главите си, за да се предпазват от студ, дъжд, сняг, вятър, слънце…

За откриватели на първия материал за направа на шапки, се смятат номадските племена в Азия. Те са използвали филц и овча вълна, от които са изработвали своите дрехи и шапки. През ранните гръцки, римски и египетски времена шапките са били като знак за отличие. Имали са значение на вид почетен знак. Шапките навлизат в масова употреба в края на XIV и началото на XV век. За този период са характерни мъжките шапки, които са били важна част от мъжката мода. Дамските шапки стават част от модата чак през XVIII век.

В днешни времена шапката е много повече от красиво и функционално допъл-нение към тоалета. Тя създава собствена атмосфера и визия и има способността да се разхожда из времето и пространството, да търси собствените си пътища и поле за действие.

„Палитрата на детския свят“

Сладката невинност на малкото човече, което веднага след като може да държи стабилно в ръката си нещо пишещо, започва да оцветява и украсява всичко около себе си. Няма амбицията да нарисува целия свят, но успешно променя своята среда и себе си. Да, простичко, несръчно и кривичко, но емоционално и от сърце.

„Женско време“

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.
Вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните земни пътища
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и докрай да го извървиш.

автор: Блага Димитрова

„О, образ блед и нежен“

„Слънчогледови мечти“

Дали самоуверена и дръзка, или нежна и ранима, или пълна със слънчогледови мечти, жената носи светлината на промяната в себе си. Скрива проблемите и грижите под прическа, грим, маникюр и изтърканата фраза „Всичко е наред“ и продължава да се бори за своя свят.

А дали в нейния свят има място за самата нея?

Малко жени си задават този въпрос, а още по-малко търсят отговора. Те просто продължават да изпълняват ролите, които обществото очаква от тях. И рано, или късно се оформят два пътя – „накъдето ми видят очите“ и „моят най-добър приятел Маската“.

Накъдето ми видят очите

Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети, 
искам просто да бъда различен.
Накъдето ми видят очите,
по света аз да тръгна тогава,
изведнъж надживял суетите,
тази нищо, нищо не значеща слава,
към сърцето на някой приятел,
по безкрайния път на мечтите, 
без часовник, без вчерашни дати,
накъдето ми видят очите.

автор: Живко Колев

„Шапка Ви свалям“ е моя девета самостоятелна изложба, която ще бъде открита в РБ „Любен Каравелов“ – гр. Русе.

На 12.03.2025 г. от 17:30 ч. в кръглата зала ще бъдат представени 15 платна, с която искам да провокирам размисли не само в дамската част на обществото на тема: „Кога шапката е просто аксесоар и допълва дадена визия и кога започваме да се крием с нея и я превръщаме в маска? Кога собствените ни оценки за чуждите очаквания стъпват на реалността и кога се превръщат в илюзия?

Текст и картини:

Диана Георгиева Di-Light