3 thoughts on “ПО ПЪТЯ – Габриела Цанева”

1. Поздравления за прекрасното ренсаку. Ето и моят класически отговор.
   ПО ПЪТЯ – ренсаку на Габриела Цанева
   ПО ПЪТЯ – класика на Т. Билчев

   ПО ПЪТЯ – ренсаку от 25 хайку на Габриела Цанева
   *
   зелени храсти
   под оголели клони
   скъсани гирлянди

   Пътят криволичи сред зелени храсти.
   А над тях във мъх са голи клони расли.
   Скъсани гирлянди в храстите блестяха.
   Щастие дали на скръбни ще дадяха.
   *
   мъгливо утро
   шосето пълзи край брега
   на Реката

   Край шосето реката пълзи.
   А мъглата пълзи край брега.
   Утро мъгливо ли пак сълзи.
   Или вчера е като сега.
   *
   дали е гинко
   разходката по пътя,
   ако е с кола?

   Дали е гинко билобата по пътя?
   Или разходка е със някаква кола?
   Не знам, но всеки път, когато се запътя,
   разходката, ми казват, гинко е била.

   *
   ах-х-х, януари –
   в зелените върбови листи
   шушне вятърът

   Януари, януари,
   Пак ли март те изпревари.
   Че във листи на върбата
   шушне пак зелени вятър.

   *
   пленени
   от бурени дървета
   искам да летя

   От бурени дърветата пленени,
   душата ми са сякаш завладели.
   Но аз летя над цялата Вселена,
   макар във мене те да са се вплели.

   *
   бяла и гола
   под дрипи от облаци
   бреза на билото

   Бреза на билото, стърча
   сред облаци под дрипи аз.
   Душата гола, но мълча.
   Че скоро ще съм бял атлаз.

   *
   дори върбите
   вече спят – гарвани
   над разорана пръст

   Заспаха и върбите над пръстта.
   Листата им единствено шумят.
   Една илюзия от древността –
   че гарвани над тях с крила свистят.

   *
   снежни върхове
   над стръкче жито –
   равнината между тях

   Над стръкче жито – снежен връх.
   А между тях, пък, равнина.
   Из нея – ветрове и прах.
   И само нежна топлина.

   *
   златни капчици
   в тревата –
   плачеща бреза

   В тревата – капчици от злато.
   Брезата плачеше с върбата.
   Че най-голямото богатство
   оставили са във тревата.

   *
   бор край пътя
   под него храстите цъфтят
   с хартиени цветчета

   Край пътя бор, с хартиени цветчета.
   Под него цъфват храсти и умират.
   Играят и момиченца, момчета.
   Но щастие хартиено намират.

   *
   трактор в нивата –
   димът от двигателя
   се смесва с дъжда

   Тракторът оре в полето.
   А след него дим се носи.
   Дъжд поръси от небето.
   В себе си дима отнесе.

   *
   жив плет сред сухи храсти
   една капка все не пада
   от чистачката

   Сред сухи храсти жив плет зеленее.
   А, в него сгушен, славей звънко пее.
   Не пада от чистачката ми капка.
   За да не се превърне и тя в хапка.

   *
   поредните 20 м.
   преасфалтиран път –
   кой ще среже лентата

   Не се намери лентата да среже,
   един, на този път преасфалтиран.
   Защото пак денят ни беше снежен.
   И двайсет метра сняг валя неспирно.

   *
   червен пискюл на челото –
   в канавката стар селянин
   събира дърва за огрев

   Червен пискюл магарешкото чело
   закичил бе отдавна и начело.
   А селянинът стар във канавката
   събирал си за огрева дървата.

   *
   смълчано село спи
   под покриви с комини –
   над долината смог

   Под покриви със пушещи комини,
   смълчано, селото е пак заспало.
   А долината – прелестна картина –
   от непрогледен смог е почерняла.

   *
   червеният чадър
   на проститутка – пепел
   след горски пожар

   А проститутката чадър червен
   опънала е над залязващ ден.
   И сякаш пепел след пожар в гора,
   чадърът сам остава във нощта.

   *
   пусто село
   бръшлянът прегръща
   порутена къща

   И толкоз селото е запустяло,
   че нищо в него не остана цяло.
   Бръшлян самотен някъде прегръща
   порутената от неслучки къща.

   *
   избеляла табела
   for rent –
   кухи прозорци

   for rent, табела избеляла,
   под наем сочи, че е дала
   и тази къща остаряла,
   със кухите прозорци, цяла.

   *
   бяла и гола…
   дните, падайки върху мен
   ме изгладиха

   Ти бяла днеска си. И гола.
   С надежда тъмнина пробола.
   Че дните върху тебе падат.
   Изгладена, за светло страдаш.
   *
   нещо, което търся
   нещо, което казвам –
   танка и хайку
   уча се
   от ученичка

   Нещото, което търся.
   И се мъча да ти кажа.
   С хайку и танка ще свърша.
   Как се уча ще покажа.

   *
   глутница кучета
   по крайселския път –
   животът отвъд магистралата

   По пътя край село кучета вият.
   Отвъд клокочещата магистрала.
   Те идват в селото си да се скрият
   в котилото, где някога са спали.

   *
   разцъфнал розов храст
   в покрайнините на града
   циганско лято

   На моя град в покрайнините
   разцъфна розов храст сред зима.
   И станаха по-светли дните.
   Щом лято циганско тук има.

   *
   между облаците –
   слънчев меч – пликът с писмо
   от господ се отвори

   Слънчев меч сред облаците блесна.
   Господ Своето писмо отвори.
   Злата земна тъмнина се стресна.
   Светлината почна да говори.

   *
   мисля за глобалното
   затопляне – дали не е
   тераформиране?!

   С глобалното затопляне дали
   тераформират нашите души?
   Че даже в тях започна да вали.
   И слънцето не ще да ги суши.

   *
   зеленото храстче
   пред дома ми –
   още зелено

   Храстчето зелено пред дома.
   Цялата зелена аз сама.
   Тъй да бъде нашата земя.
   Слънцето зелено, виж, изгря.

   Reply

2. Благодаря! Толкова красив и вдъхновен отговор!

   Reply

3. И аз благодаря! За тази толкова висока оценка от един, безспорно, блестящ познавач и творец на изящната словесност.

   Reply