ПО ПЪТЯ – пътеписен разказ на Цонка Великова
Пътувахме от Делхи към Агра към едни от най-прочутите и посещавани архитектурни паметници на света – Тадж Махал и мъртвия град на Великите монголи.
По пътя отбихме за кратка почивка до един мост. Да се поразтъпчем, да хапнем, да се поосвежим. Но се оказа, че мястото никак не беше подходящо за почивка. Прахолякът и ужасният шум от претоварения автомобилен трафик едва се издържаха. Нито можеше нормално да се диша, нито да си чуем приказката. По близките дървета, както навсякъде дотук, бяха накацали ята лешояди. Неволно проследих един от тях, който прелетя току над главите ни, от нашата към отсрещната страна на шосето.
И тогава, през краткотрайните пролуки между автомобилите, върху не по-широкия от 8-10 см железен парапет на моста се видя да лежи някакъв човек. И не просто да лежи, а вероятно да спи, понеже беше със затворени очи. При това бе сложил ръце под главата си и кръстосал ходилата си така, че да се опира само едната му пета. Но как успяваше да не падне при този агресивен въздушен тласък, стряскащите клаксони и грохот от профучаващите непосредствено до него огромни товарни автомобили, от които мостът силно се тресеше? Постояхме двайсетина минути, главно за да наблюдаваме спящия. И да се питаме колко дълго може да издържи да лежи така? А той, сякаш сраснал се с парапета, през всичкото това време дори не помръдна.
В Делхи беше обичайно бездомници да почиват или да спят на разделителния бордюр между двете платна на улиците, но да се прави това върху тесен парапет на висок тресящ се мост – наистина не беше за вярване, макар да го виждахме… Човекът на моста явно не беше един от множеството индийски факири, демонстриращите уменията си из страната. Ако беше такъв, нямаше да пропусне да дойде и да поиска възнаграждение. Спящият на парапета за сетен път ни убеди, че чудесата в Индия са безчетни, изненадващи и необясними. На някои от тях станахме свидетели.
Цонка Великова
