ПОБЕДИТЕЛИТЕ – кратки разкази на Цонка Великова
/по действителни случаи/
ВЪЛШЕБНОТО ДЕТЕ
Според нейните думи тя не осъзнавала, че е родена дори без зачатъци на ръце. Може би защото, макар че я обграждали с много обич, никой от семейството ѝ не споменавал нейния недъг, не я съжалявал, не се притичвал да ѝ помага. Оставяли я да се научи да се справя с всичко сама. И се научила.
Веднъж, когато вече била на шест години, чакала пред един магазин майка ѝ да напазарува. И чак тогава във витрината на магазина за първи път установила, че се различава от хората, които преминават покрай нея. Едва дочакала майка си да излезе от магазина, за да я попита:
– Мамо, защо аз нямам ръце?
Майка ѝ, без да се замисли нито за миг, съвсем спокойно отвърнала:
– Защото ти не си обикновено дете, а вълшебно.
Този отговор, вероятно отдавна премислен и дълбоко изстрадан, прозвучал толкова убедително, че момиченцето напълно повярвало в своята вълшебност. Това го окрилило, дало му увереност и предопределило по-нататъшния му пълноценен живот.
От излъчвания по телевизията документален филм за необикновената ѝ съдба разбирам, че тази млада жена работи като секретарка. Виждам я, с крака да пише на пишеща машина (тогава още нямаше ком-пютри), умело да коригира и без това безупречните си грим и прическа, а на следващите кадри плува, пързаля се със ски.
Често е сещам за тази зряла любов на една майка, успяла да извиси недъгавото си дете до щастлив, пълноценен и независим човек.
МОТИВАТОРЪТ
Австралиецът от сръбски произход Ник Вуйчич се родил и без ръце, и без крака. Заради трудностите, които съдбата му наложила, и жестокото отношение на връстниците му в училище се опитвал да сложи край на живота си. Въпреки това успял да се научи не само да се справя с всичките си битовите потребности и да се движи самостоятелно, но и да кара скейтборд, да играе футбол, голф, да плува, да се занимава с риболов, да управлява мотор и лека кола, да придобие завидни компютърни умения. И всичко това да прави с един подобен на малко недоразвито краче израстък на мястото на липсващото му ляво бедро, като се отказва от възможността да ползва протези.
Днес Ник Вуйчич е реализиран, полезен на обществото човек. Световно приз-нат мотивационен лектор, посетил десетки страни, за да вдъхне кураж и надежда, че всичко е възможно, когато вярваш и се уповаваш на себе си. Автор е на няколко бестселъра, създател на действаща в целия свят благотворителна организация. С красивата си съпруга имат четири деца. И за разлика от много напълно здрави, надарени с талант и имащи всякакви други предимства хора, които сами си налагат „недъгава” съдба, Ник Вуйчич е щастлив. Наистина щастлив!
Достатъчно е да се види винаги озареното му от усмивка лице.
Самият той съветва: Не трябва да живеем в очакване, че щастието ще дойде, когато постигнем целта или придобием нещо. Щастието трябва да бъде с нас постоянно и за да постигнем това, трябва да живеем в хармония – духовна, психологическа, емоционална и физическа.
МИШЛЕНЦЕТО
Веднъж, загледана през прозореца, случайно забелязах плътно притисната към тревата котка, крайно съсредоточено да се промъква към близката череша. Разбрах, че нещо дебне. Видях и какво. Беше едно мъничко колкото половин орех мишленце, което си похапваше паднала черешка. Когато го доближи, котката спря, скупчи се и след точно премерен скок го сграбчи с предните си лапи. И след като внимателно го разгледа, започна с видимо удоволствие да го подмята във въздуха и между лапите си, а като го хванеше, го гризваше по опашчицата, по коремчето или главичката. От време на време поразхлабваше хватката, а когато мишлето помръдваше отново, почваше да го хапе и премята.
И точно когато изглеждаше, че краят му съвсем наближава, примрялото от издевателството мишленце намери сили да се отблъсне от лапите на котката и току пред муцуната ѝ застана на задните си лапички в застрашителна поза и пронизително изцвърча.
Това неочаквано страховито послание така стресна котката, че тя изврещя като прободена и за миг се намери на върха на черешата. Там дълго се поклаща дори след победоносното оттегляне на мищленцето. Но какъв кураж трябва да е имало, за да се измъкне като победител от лапите на сигурната смърт?
Цонка Великова
