ПОЧТИ КАТО АНДРЕШКО – разказ на Живка Танчева
/По действителен случай/
Въцина живееше с мисълта, че едва ли не, той е най-верният човек в селото на „Новата власт”.
Нощем се будеше и пресмяташе на пръсти хората – кой е техен и кой не е. Не дай Боже да попаднеш в списъка му на непокорните. Жив, живеничък ще си изгориш.
Така се случи и със Фратю Фратев, изявен Николаптковист. Вкараха му земята в ТКЗС-то, плати към нея сума пари за рента, взеха му кравата и вола и всякакъв земеделски инвентар, а той беше най-добрият земеделски стопанин в селото. Накараха го да работи за тоя дето духа, но Фратю Фратев не се предаваше лесно. Сложи в торбичката си туй-онуй за ядене и реши да бяга зад граница. Властите го подушиха, арестуваха го и го подведоха под съдебна отговорност. Местната партийна група на БКП/К/ взе решение да изпратят обществен обвинител, който да пледира за смъртна присъда.
Щом Въцина разбра датата, на която ще се гледа делото, веднага се притече в помощ на властта.
Потегли с влака от вечерта, за да пристигне навреме в оня затънтен град край южната ни граница, където щеше да бъде нужен.
Когато влакът спря на последната гара Въцина разбра, че трябва да пътува още дълго, но със друго превозно средство. По онова време автобусите и леките коли бяха рядкост в нашата държава. Трябваше да използва конен впряг.
Пазари се с един каруцар, селянин от близките села, който отиваше в тази посока, да го закара до пограничния град и потеглиха. Парите, които му поиска каруцаря бяха множко, но нали изпълняваше важна мисия, прежали ги лесно.
-Ти байно, по каква работа си тръгнал от толкова далече? – за да се опознаят го запита каруцарят.
Въцина това и чакаше, за да развърже предания си към Новата власт език.
-Отивам, за да искам смъртната присъда на един голям народен враг, Николапетковист. От нашето село е, но е кулак. Едва го вкарахме в ТКЗС-то, взехме му всичкият имот с добитъка и инвентара, а той ми вика: „Аз пак ще имам, а ти няма да имаш” и ме гледа право в очите… да не ти казвам какви други думи ми издума. Аз не го оставих ненаказан. Не дадох бележка на децата му да учат по нагоре. Мислех си – ще ми се покори, а той и тях не пожали. Запътил се да минава границата, но го хванали, гадът му със гад и сега като му окачим въжето на шията, ще миряса най-сетне, неговата мам…….
-Значи, смъртна присъда ще му искаш? – угрижено го запита каруцарят. – А нали може да бъде доживотен затвор? Може пък там, в затвора да се поправи и да ти се покори, а? Така непокорен ще си отиде. – помъчи се да смекчи злобата му каруцарят.
-Не, тоя гад не трябва да живее. Нас ни трябват предани и чисти хора. Комунизъм с кулаци не се гради. Мръсни Николапетковисти. До крак ще ги изтребим и поколението им до девето коляно.
Каруцата тракаше по неравното шосе и разпаленият глас на Въцина ту се усилваше, ту глъхнеше от шума на колелата. Каруцарят се умълча. В очите му заиграха лукави пламъчета, а в ръцете му камшика играеше върху гърбовете на охранените кончета. Въцина с удоволствие гледаше ускорения бяг на конете и със задоволство си мислеше, че този селяк е разбрал важната му мисия и прави всичко възможно, за да го закара навреме в съда.
Когато стигнаха средата на пътя, достатъчно отдалечени от населено място, каруцарят предложи да слязат и пуснат по една вода. Въцина почуства нужда да се облекчи, а и от друсането задника така го беше заболял, та с охота се съгласи. Беше по средата на физическото си облекчение, когато каруцарят се качи чевръсто в каруцата и шибна с всичка сила конете. Колелата изтрополяха, чантата на Въцина тупна сред облак прах и той чу само цветущата псувня на отдалечаващият се каруцар.
-Чакай бе, говедо, гад със гад, ще закъснея за делото…
Озлобен и объркан, той извади пистолета си и отначало гръмна два пъти във въздуха, за да сплаши каруцаря. Но каруцата се отдалечаваше с бясна скорост от него. Скоро щеше да се скрие зад близкия скат. Тогава Въцина се прицели в каруцаря. Гръмна отново, но не улучи. Каруцарят беше предугадил намеренията му и се беше свил на топка ниско в каруцата.
Близкият скат предотврати предстоящата кървава драма. Глъхнещият шум на колелетата отнасяха болката и радостта на каруцаря за изпълнен дълг към ония, които се бореха против ликвидацията на частната собственост и насилствената колективизация на земята по образец на Съветските колхози.
Застанал разкрачен по средата на неравния път, стиснал здраво пистолета в дясната си ръка, разпалил яростта си до краен предел – като диво животно, Въцина псуваше гръмогласно и пръхтеше с запенена уста.
Нивята отстрани на пътя се зеленееха, по небето бавно плуваха пухкави къделести облачета, а утринният лек прохладен ветрец шеговито рошеше косата на Въцина и надсмивайки се на глупавото му положение и смешното изражение на лицето, завихряше своя безгрижен танц към далечните хребети.
Делото на Фратю Фратев се гледа без обществен обвинител. Съдът го осъди на три години затвор, като беглец зад граница и нито дума за това, че е бил Николапетковист от Опозицията и враг на Новата власт.
Въцина се завърна в селото си унил и омърлушен. До края на своя живот не можа да си прости, че не изпълни решението на партийната група по това дело и то – заради един прост селянин.
Живка Танчева
