ПОГУБЕНИ ПРЕД РАЯ – стихотворения на Тодор Билчев

СВЕТНАЛА ДУША

От светло идем, но във тъмнина живеем.
И се стремим да стигнем пак до светлината.
Но как ли в този мрак ще можем да успеем,
щом светъл тук да си за грях голям се смята?

Стъпало по стъпало, миг след миг катерим
на бездната зловеща кратерите черни.
Дали ще можем светлината да намерим?
Или ще изгорим във земните каверни?

Това решава всеки сам. И сам го прави.
Такава свобода днес тука са ни дали.
Искрата носим ний. И няма да забравим,
че трябва в тъмно светлината да запалим.

А тя, когато над земята ни изгрее
и слънцето, а и луната ще са бледи.
Душевните лъчи не могат да изтлеят.
Живота няма винаги да е на кредит.

9.04.2025 г. 12.29 – 17.27 ч., Русе

ПОГУБЕНИ ПРЕД РАЯ

Господи, колко си хубава!
Хр. Фотев

И колко си хубава, Боже!
Как всичко е в тебе красиво.
Не искам със друга аз нощем
в легло без любов да заспивам.

А раните с теб да лекувам.
Щастлива любов не ранява.
Красавице, с теб ще векувам.
Любов се със хубост спасява.

Обичай ме, не ме изгубвай.
Не ще изчезне красотата.
От обич нека се погубим.
Ала… на Рая пред вратата.

29.04.25 г. 19.39 ч., Русе

НУЛЕВОТО ВРЕМЕ

Часът е нула. А след него
безбройни часове се нижат.
От злото ли те ще избягат?
С добро за тях ли ще се грижат?

Въпроси вечни, що задават
човеци късодневни тука.
Така се с Вечността сближават?
Или разпръскват земна скука?

Не знам. Но как ли съществува
часът, що назован е нулев?
Не се продава и купува.
А нула пясъчна е кула,

вълните що безспир събарят.
От нула нула само става.
Но щом я след едно закарат,
милионите се в миг създават.

Така и нула час живее
след него с часовете всички.
Часът е нула. Но къде е?
Да литне от часовник с птичка.

21.05.2025 г. 0.03 ч., Русе

КОТЕШКА ЛЮБОВ

Щом влюбен до уши е, котаракът мърка.
Навсякъде я търси своята любима.
Със друга никоя не може да я сбърка.
На котето е любовта неотразима.

А влюбеното му сърце безумно хвърка,
дори извън пределите ни земни, тесни.
Със пеперудени криле душата пърха.
С любов витае из пространствата небесни.

Но други котараци също я желаят,
най –хубавата котка, неговата, гдето,
че го обича, каза му дори в трамвая.
Той битка почва с котараците проклети.

Със нокти и със зъби бори се той, даже,
готов със любовта живота си да слее.
Не е човек, затуй и без любов не може,
макар и в седемте живота, що живее.

Да бяха сто живота още му раздали,
с любов котакът щеше пак да ги премине.
Не гасне любовта, когато се запали.
Без хляб е жив котак. Без обич ще загине.

25.005.2025 г. 5.55 ч., Обретеник
Това е ода за моя любвеобилен котарак Онуфрий.

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ

Обича работливите полето.
Поета пък – единствено талантът.
Да бъдат живи иска и морето.
За подвиг тука всички са призвани.

Че що ли е полето с мързеливи?
Поети без талант какво ще пеят?
Красиви са нещата, щом са живи.
Защо с поети мъртви се гордеят?

Не могат, сигур, хубостта неземна
да възприемат нищите земляни.
Затуй омразата им е потребна,
велики, с мъртва красота да станат.

Но няма никой тъй да ги обича.
На злоба любовта се не раздава.
Затуй поети по полето тичат.
Морето със вълни се състезава.

25.05.2025 г. 18.55 ч., Русе

ПРЕЗ МАЙ МОРЕТО

През май морето си разбужда
от зимния покой вълните.
Със нова топлина зарежда
надеждите, във тях зарити.

На дълъг път се пак отправя –
мечти пропуснати да дири.
Които няма да забрави,
макар на дъно да са скрили.

От дъното, та до вълните
морето вече ново става.
С любов изпълнени са дните.
А щастието продължава.

За лято само е родено.
И в лято нека да го има.
Морето лятно е свещено.
Не е красиво то през зима.

Живота само, красотата,
обича ги и не забравя.
И влюбено е във вълната,
с която приказки разправят.

Но само за любов и обич.
За хубави и смели хора.
Морето майско – ранна доба,
за лято с мисъл във простора.

26.05.2025 г., 7.37 ч., Русе

КОЛЕНИЧИЛА ЗЕМЯ ПРЕД ЛЮБОВТА

Със две цигулки, Той и Тя,
се обясняваха в любов.
Край тях мелодия лети.
И чуваше се само зов.

В ръцете звуците трептят.
И тъй политат над света.
Не могат трудности да спрат
любовната им светлина.

Цигулки за любов шептят.
А хора пеят със очи.
Със злоба как ще победят,
което от душа звучи?

Дори и ядреният дим
не може любовта да спре.
Любима влюбва се в любим.
Земята е на колене.

26.05.2025 г., 18.19 ч., Русе
Изпълнение на двама цигулари по време на излъчване връчването на наградите „Златното перо” по БНТ-4

НА СЛАВА И БЕЗСМЪРТИЕ ДЪРЖАВА

Не диря аз безсмъртие. Ни слава.
Признание. Тщеславна почест земна.
Човек и сам, и мъртъв продължава
да е частица, за света потребна.

Че той в неземна къща все живее.
Красив, но чужд е бил светът за него.
Макар със други, на земята сам е.
С Духа си може само да избяга.

Но бягството е всякога условно.
Че в него винаги светът остава.
Изпадайки дори във безтегловност,
в живот прашинка се превъплъщава.

Добро и обич, нищо по-голямо
безсмъртието няма да измести.
Любов да е човекът трябва само.
В законите Вселенски да се вмести.

Животът е кратък. В друг продължава.
Човекът все е жив и не умира.
Безсмъртие и слава са държава,
душите ни, в която се намират.

1.06.2025 г. 17.17 ч., Русе; Ден на детето

Тодор Билчев