ПОКЛОН, РОДОПА – ренсаку на Кирил Желязков

Поклон, Родопа.
Над зеленото море,
гласът на Орфей.

Бучащо ждрело.
Сянката на скачащ вълк
покри небето.

Времето спряло.
Орфеевите скали
пазят орлите.

Високо в Рожен.
„Бела съм, бела, юначе“
люшна знамето.

Родопски шепот.
Зелени горски вълни
разказват тайни.

Горда Родопа.
Сенките на хайдути
препречват пътя.

Вятърът слуша.
Сто каба гайди свирят,
Родопа пее.

Тъжна Родопа.
Късчета от плътта ти
стенат в жарава.

Поклон, Родопа.
Легенди и митове,
стана ми гордо.

Кирил Желязков