ПРОЗРАЧНИ – поезия на Десислава Стоянова
ЖЕНАТА И СТЕНАТА
Жената и стената са толкова прозрачни,
колкото всяка прозаичност,
многопластови и многозначни,
осъзнали своята важност…
Стената пази от студени нощи и ветрове немирни,
жената е точно същата,
тя е защита и топлина в дни размирни,
тя е и рамото и къщата …
Ако стената се рони и плаче,
ако жената се рони и плаче,
ще я видиш отвънка обаче …
Ще я гледаш отвънка обаче …
худ. Десислава Стоянова
БЯЛАТА ПОРТА
Бялата порта отваря баща ми,
през нея наднича цялото минало
и вие се пътя покрит с татами,
пазели мен ако нещо се сринело …
Ако можеше той с памук да отмие,
всяка рана, която сама не надраснах,
може би пътя напред ще извие,
без татамите, на които пораснах.
Днес през портата бяла наднича,
циганска баница с дъх на лято,
младо сърце, което чисто обича
и дете на светли усмивки богато.
Отвън съм аз зрял сладък плод,
през рамо наметнала наръч от вчера,
създала за тайните невъзможен код,
оставила в сейфа сърдечен и вера …
На челото бащино жив пергамент,
чертае пътеки към всяко решение
и грее отвътре без конкурент,
кръвта ни достигнала откровение.
*
-Ех, татко все грешна се мия,
в очите ти топли и свидни,
аз знам, че там винаги ще открия,
пътя без укор и думи обидни …
Това му казах стояща на прага,
през който не мога отново да мина,
към утре душата ми пристан протяга
и аз на своята челяд пътеки да рина …
Челото ми жив пергамент да остави,
на който да има решения само,
и кръвната орис зло да забрави,
щом бъдното казва ми мамо.
Десислава Стоянова
