ПОЛЕТ – стихотворения на Добрина Симова
ЩЕ ПОЛЕТЯ
Отдавна се опитвам аз със хитрост да летя.
Защо желаеш тъй бързо да ме приземиш?
Такава важна част си ти от моята фантазия,
но все едно е дали се любим или… спиш.
Отдавна искам да съм снежнобяла птица,
свободно, смело аз да полетя във небесата.
Да съм в живота ти любима, нежна жрица,
дори на други да пристана нейде на земята.
Сега нима ще ме рисуваш, или възпяваш,
тъй остро ме пронизваш със стрели – очи?
Или с магията решил си ти да ме спасяваш
от мен самата? Душата ти е глуха и мълчи.
Накрая аз ще се науча високо, леко да летя.
Така е сиво, скучно, тъй самотно на земята.
За полета ще са ми нужни мойте две крила.
Сърцето днес те моли: върни ми свободата!
ПОЛУДЕЛИ ЗА ЛЮБОВ
Обичам те… Обичаш ме…
Обичаме се страстно двама.
Лаская те… Ласкаеш ме…
Двулично ласкаем се за трима.
Погазих те… Погази ме…
Та хората нима и днес се газят?!
Омръзна ми…Омръзнах ти…
До болка взаимно си омръзнахме!
Презирам те… Презираш ме…
Горещо се презираме във частност!
Намразих те… Намрази ме…
Успяхме ли добре да се намразим?!
Отивам си… Отиваш си…
Но пак защо пристигаме навреме?
Сбогувам се… Сбогуваш се…
“Здравей” защо сега си казваме?
Проклинам те…Проклинаш ме!
Проклехме се взаимно и жестоко…
И пак… се влюбихме отново.
Любов отново! Полудели за любов!
НОВ ЖИВОТ
Днес цъка коварно часовникът, адска машина,
мери в Пандемия фатални секунди и чернидни.
Мери любови, омрази, пролети. През люта зима
той иска с острата сабя душата ни да разполови.
Бързаме, бързаме сляпо. Стрес след проблеми!
Вихърът-странник за нас е краткият ни живот.
Късно съзнаваме, че загубихмескъпото време,
да позираме щастливи и във най-новия епизод.
Нашите роли други актьори вчера са изиграли…
Кой ще аплодира днес невъзможните ни мечти?
Колко малко с тебе сме взели, а ценното -дали!
За часовника и сърцето си сме оглушали почти.
Вечер ние кротко седим до умореното време.
Никой не бърза, вече не припка, нищо не пита.
Внуците всичко вълшебно от нас ще си вземат,
мъдрост и истини. Ще хукнат след своята пита!
Ще целунат с нежна усмивка и обич мечтите ни,
ще запалят пожар с искра от загасналия ни огън.
Вдъхвайки нов живот на родословните спомени
като Прометей ще горят всяка кошмарна тревога!
АКО…
Ако успееш да прекъснеш
в себе си постоянния монолог,
ти победил си страха.
Ако успееш да чуеш другия,
който стои точно срещу тебе,
надскочил си скучната суета.
Ако смирено посягаш към хляба
и трепериш над всяка троха,
победил си личната драма.
Ако чувстваш сълзите на другия,
който само на тебе разчита,
вече ти здраво стоиш на земята.
Ако си благодарен на Слънцето,
че галено над рамото ти наднича,
ти си мъдър човек, не малко човече.
Ако животът ти мине по други релси
и душата ти не препуска с лудия вятър,
а диша спокойно в нов коловоз,
значи, което могъл си, щедро ти взел си.
Сега дошло е време за твоята жътва
на идеи и за най-добрия ти сенокос!
Добрина Симова
