ПОЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ – откъс от роман на Мара Шейх

Слънцето се показа над спокойното море и накара тихите вълни да заблестят. Градът започна да се събужда и полека да задвижва ритъма си. Все повече хора вървяха по улиците. Песента на птиците постепенно заглъхваше заради интензивния трафик.

Алекс стоеше на прозореца на офиса си с чаша кафе и наблюдаваше цялата тази картина. Ризата му беше разкопчана, панталонът смачкан от дремането на дивана – поредната безсънна нощ. И не защото работата не вървеше, напротив! Фирмата се развиваше прекрасно. Поръчките, които изпълняваше вървяха перфектно. Все пак беше професионалист.

Просто от три години не можеше да спи нощем. Душата му бе неспокойна, а мислите му непрекъснато се забиваха в сърцето му и дълбаеха раната все по-на долу, и все по-болезнено. Точно преди три години съпругата му бе загинала в автомобилна катастрофа. Обичаше я все още и му липсваше толкова много. Когато затвореше очи, всяка вечер виждаше случилото се – как звънят на вратата полицаите и му съобщават тъжната вест, че за съжаление съпругата му е починала.

*

Болката отново го прониза. Дъщеря му спеше тихо в стаята си, когато той тръгна към офиса в три през нощта. Това дете го поддържаше и подкрепяше през всичкото това време. Мислеше и разсъждаваше като възрастен, въпреки че тази година навършваше осемнадесет. Не харесваше, че той от време на време излизаше с разни жени и го хокаше за това. Но пък той беше мъж! И то какъв! Висок, атлетичен, харизматичен, и естествено с пари… Магнит за златотърсачки. И разбира се имаше своите потребности. Просто секс и нищо лично.

Прокара пръсти през разрошената си гъста кестенява коса, отпи от кафето и погледна часовника. Беше време да се приготви за новия ден. Предстояха му три срещи и куп документи за проверка. Влезе в банята – прикрепена към кабинета му и пусна душа. Водата го поуспокои. Нежните струи сякаш отмиваха натрупания стрес в мускулите му. Помисли си, че довечера ще иде във фитнес залата и ще потренира.

За възрастта си Алекс имаше стегнато релефно тяло. Погледна се в огледалото. Брадата му пак беше набола. Не, ще трябва да се избръсне. Днес имаше важни срещи. Прокара бръснача по бузата си и си спомни как съпругата му го бръснеше сутрин, след като заедно вземаха душ. Образът на Марина сякаш изплува в огледалото. Погледна с обич и тихо промълви „ Липсваш ми“. Зелените му очи се натъжиха. А образът в огледалото сякаш се усмихна.

*

Телефонът му иззвъня. Алекс остави бръснача за момент, вдигна слушалката и натисна високоговорителя.

-Алекс, как си, приятелю? – беше Георги, неговият най-добър приятел.

Не се бяха чували от седмица.

-О, Геш? Как е? – продължи да се бръсне той.

-Добре, готвя се за сезона. Знаеш, че имам доста работа. Бунгалата искат малко ремонт. В хотела има спукана тръба…

-Да ти пратя ли група да ти помогнат?

-Всъщност няма да е зле. Имаш ли свободни хора? Зная, че имаш три строежа в момента.

-За теб ще намеря, не се тревожи.

-Аз всъщност ти звъня за друго.

-Всичко наред ли е?

-Да… исках да се съберем с Марти и тази вечер да излезем. Какво ще кажеш?

-Геш, аз…

-Виж, зная, че сигурно пак не си спал тази нощ. И е време малко да разпуснеш и да успокоиш топката.

-Аз мислех да ида в залата довечера.

-Ще идем, защо не. Не съм ходил от три дни и ще ми се отрази добре. Хайде да направим така… ще се обадя на Марти и ще се видим в залата в шест и половина. Пък после ще идем да пийнем по нещо. Става ли?

-Става. Договорихме се. – затвори слушалката и продължи да се бръсне.

*

Образът в огледалото вече го нямаше.

След малко облече чиста риза и тъмносин костюм от вълна. Навън все пак беше още февруари. Подбра подходяща вратовръзка и се върна на бюрото.

Работният ден започваше. Хората в офиса зажужаха като в кошер. Сутрешни поздравления, кафе… и всеки заемаше мястото си пред компютрите.

Алекс стана и излезе от кабинета да си налее още кафе.

Това е началото на романа “Позакъсняла Любов”. Ако искате да знаете какво следва, можете да си поръчате книгата. Пишете ми на лично съобщение. Ще ви я изпратя с послание и автограф. Нека седмицата ви е изпълнена с щастие и много късмет!

Мара Шейх

Из “Позакъсняла любов”, Мара Шейх, изд. “Скала Принт ООД”, София, 2025

Подбор: Людмила Данова