ПРЕДЕСЕННО – поезия на Павлина Петкова

ИЗМОРЕНОТО СЛЪНЦЕ

Измореното слънце линее към хоризонта.
С цвят на шира
сменят ризата си дървета и треви.
Полето е самотно и оголено,
мъгли се стелят,
паяжини запридат
сухи стърнища.
Врана изграка –
жадна земята.
И пак тишина.
Есента бакърена неусетно приижда
и зимата пълзи.
И пролетта очакваме
за ново свиждане.

ЦИГАНСКО ЛЯТО

Есенен вятър
листи рони в пъстроцвет килим.
От някъде звучи Бетховен.
Не бърза слънцето.
Октомврийски пек
разсъблича хората
и природата.
Привечер търкулва се смалено
над самотните гнезда.
Обагря хоризонта.
Замира вечерта.
Луната се усмихва.
Звезди намигват.
Сънувам лятото
с морския бриз.
И прегръдка на любим.

ЕСЕН

Златни гирлянди
дъждът
на земята
свлича.
Дървета
протягат
голи клони

и търсят слънцето.
Празни гнезда
сълзи ронят
за нова пролет.
Облак
в локва студена
се оглежда.
… И заспива
без ята небето.

ДАЛИ

Безлунна нощ.
Вятър в клоните
безлистни броди.
Няма какво да завихри.
Птиците отлетяха.
Дъжд заваля.
По голите стебла се стича
в очакване на утринта.
Дали слънчев лъч
ще изсуши сълзите им?

ЕСЕННИ МОТИВИ

1.
Горите сменят своя цвят.
Клепоухи зайци гледат
последния строй на птиците,
тъжни за далечния път.
Есенният вятър
звъни монотонно.

2.
Кехлибара от асмите
във вино прекипя.
Капчукът от стрехите
весело заигра.
Напълниха се пак
реките,
отеснели от слънчеви игри.

3.
И хлад се настани.
На талази мъглите пълзят.

Капките роса – замръзнала вода –
искрящи ледени сълзи.
В полето врани крачат,
семето в браздите спи.
Зад хълма зимата за път се стяга.

КРЪГОВРАТИ

Чернеят стърнищата,
загубили своята позлата.
Зърното отдавна
в хамбарите отлежава.
Лятото бавно се изнизва,
отива си след нощните свирци.
Есента слиза хладна и влажна
с оловни облаци.
Чувам земята как диша дълбоко.
В топлата си гръд отново
семе приютява –
нов живот на пролет ще кълни.

Павлина Петкова