ПРЕЗ ВРЕМЕТО – импресии на Павлина Петкова
ОТ КНИГАТА НА ВРЕМЕТО
Лятото бавно пристъпва със сини метличини и усмивки слънчогледови.
С гореща ласка гали земята, изпича дните под съпровода на щурците. Сезон за пътуване с аромат на море и обичане.
Есента натежава златиста и кехлибарена с гроздове големи и смокинов плод. Аромат на дюлево сладко се носи из дворовете. По тротоарите се търкалят кестени, запазили топлината на лятото. В полетата – гарвани кълват последните останали зърна.
С мъгли и хлад престъпва зимата, сковала земята в ледена прегръдка. Скоро от небето ангели ще полетят и ще е бяло, бяло…
С тъга ще чакаме пролетта, приютила тайно надеждата в кълнилите малки зърна. Ще пристигне тя уханна и с цветя. Тревите ще издигнат стебла да посрещнат ятата, които се завръщат.
Времето е божия книга, в която животът разлиства сезоните.
ПЪТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО
С бавни стъпки пътувам през времето. Унася ме ароматът на липи. Търся себе си. Дали ще се открия под загара на слънчеви лъчи. Обувките ми в прах са оставили следи в пътя обратен. Моля се за очистителен дъжд, за да поема напред. Дали ще съм достатъчно смела, за да открия вярната посока? Не се поддавам на сезоните, трия късата си памет от болки и обиди. Те не са ми нужни, за да вървя напред към следващата моя гара. Пресичам кръстопътища, реки, мостове. Срещам се с хиляди съдби, но непознати за мен са небесата.
Вървя към хоризонта с усмивка за простор и свобода. Нося в себе си своя храм духовен. Как искам ръце да разперя и да политна – да открия себе си.
Следвам порива на ветровете.
Запява градският часовник и ме връща в реалността.
Павлина Петкова
