МАРКО МОНЕВ – ПОЕТ В ЖИВОПИСТА – статия на Огнян Стамболиев
21 години без известния български художник
Преди година Русенската художествена галерия отбеляза годишнината с експозиция, подредена от съпругата му Васка Монева – избрани негови творби.
Преди 21 години се разделихме с Марко Монев (1939-2004). Боледуваше от сърце, но можеше да живее още, ако не бе станал жертва на некадърна лекарска намеса. Ще го запомним като много добър и скромен човек и като голям, оригинален художник.
Марко Монев – автопортрет
Един “поет в живописта”, забележителен майстор на пейзажа. Име, което не мога да отделя от т.нар. Русенска школа, заедно с Пловдивската, една от водещите у нас.
След суровото време на 50-те години, когато властваше нормативното соц- изкуство, през 60-те години художниците от крайдунавския и “най-европейския” град на България бяха сред първите, които дръзнаха да тръгнат по свой път.
Йордан Парашкевов, Николай Русчуклиев, Веселин Парушев, Любомир Касабов, Цветко Цветков, Никифор Цонев, Петър Попов, Стефан Кацаров, Ради Неделчев, заедно с по-възрастните си колеги Кирил Станчев, Димитър Хинков, Роксандра Костова, Димитър Атанасов започнаха да правят нормална, човешка живопис, далеч от догматизма, от натрапената сюжетност, банализираната, скована академична живопис. Избягваха натурността, външното, ефектното.
Подобно на своите учители, френските импресионисти, видяха по новому природата и нейната първична красота и обогатиха своята живопис с нови технически открития и възможности. Те се доверяваха на своите първи непосредствени впечатления от природния поглед. И предпочетоха камерния жанр пред „историческите” и „ социалистическите” сюжети, които властите искаха от тях. Рисуваха предимно достолепния Русе със забележителната му архитектура, великата река Дунав, живописното поречие на Природния парк “Русенски Лом”, нашето Черно море, а също и други градове в страната и Европа.
Това рисуваше през целия си живот и високо надареният Марко Монев.
*
Беше самоук. Роден, за да рисува. Не беше завършил академия, нито художествена гимназия, но рисуваше по-талантливо от редица свои дипломирани колеги. Този, бих казал, “поет на пейзажа”. Беше не по-малко добър също и в портрета, и в интериора и натюрморта – доказа го неведнъж, но до края на дните си остана верен на голямата си любов – пейзажа.
Три бяха основните теми в творчеството му – Русе и реката, природните, пасторални пейзажи и градовете, които бе посетил и обикнал – Москва, Варшава, Потсдам, Новгород, Рига, Талин, Санкт Петербург и особено любимия му Париж, столицата на световната живопис!
*
Градските пейзажи на Марко Монев, както можахме преди време да видим част от най-добрите от тях на експозиция (уредена от съпругата му, интересната, също самоука художничка Василка Монева), са далеч от “атрактивното, агресията на цвета”, както точно го определи проф. Ружа Маринска.
Старата улица „Княжеска”, водеща към великата река…
Марко Монев – Русе, ул. “Княжеска”
В тях няма парадност и театралност, а преди всичко вълнуваща лирика и интимност. Един втори план, създаващ усещането за топлина и уют. Едно съзерцание, на моменти стигащо до внушенията на сюрреалиста и метафизика Джорджо де Кирико. Но Марко рисуваше не само красивите лични барокови и сецесионови сгради, но и вътрешните и задните дворове на стария Русе, и тези нежни поетични пейзажи сега ни внушават носталгия. Лично за мен, като роден и израснал в този особен и красив град, те са свързани до голяма степен с прозата на русенеца Добри Немиров и неговата прекрасна мемоарна книга “Когато бях малък”.
*
Селската природа бе вторият любим мотив на Марко Монев. Роден и израснал в Мизия, в Плевенския край, макар че бе станал русенец, той не прекъсна връзката си със земята. А и зодията му бе земна – „козирог”. С една първичност и спонтанност избираше сюжетите си предимно от родното си място, както и от Русенския регион, като неизменно търсеше небето, светлината, необятните простори, служейки си с импресията и абстракцията.
Селски пейзаж от Русенския край
*
Не по-малко интересни са и парижките пейзажи на Марко. “Градът на светлините”, Мека-та на художниците, с неговата невероятна атмосфера, го завладя по време на специализацията му там и завърнал се в своя Русе, той години наред го рисуваше с огромна любов и дълбоко преклонение.
Огнян Стамболиев
