В тези две стихотворения Джанино Даскалов разгръща характерния за него контраст между светлината и тъгата, между самоиронията и дълбоката вътрешна чувствителност. „Проблясък“ носи освобождаващ смях и прозрение за малките неща, които ни връщат към себе си, а „Тъгата ми“ е тихо, почти шепнещо признание за онази стара, вярна тъга, която съпътства човека като сянка и като опора. Две различни, но допълващи се гледни точки към човешката крехкост.
ПРОБЛЯСЪК В ТЪГАТА – поезия на Джанино Даскалов
ПРОБЛЯСЪК
За мене малките неща
били са камъче в обувка!
Като разглезени деца
все искат всичко и сега.
Обсебен в дните бях,
с цел тъй важна и голяма
която времето ми глътна,
незнайно как, но отредено
отгоре или със измама!
Неясно поради каква причина
съм пръкнал аз на този свят
да блесна и следа оставя,
но днес напълно изтрезнял
и паднал от небето на земята,
във плен на малките неща
умирам си от смях сега
за болните амбиции велики
и всички бутафорни цели.
Научих ролята си смешна
в театъра зад ъгъла живот,
и вече зная сто процента,
че по добре е да разсмееш
отколкото дори един, да натъжиш!
ТЪГАТА МИ
Тъгата ми е приятелка
Някъде, някога там
в тринайсетия час
на спрялото време,
в прегръдка студена
крачим си двамата!
Във есенно късна,
безкръвна мъгла,
отекват ни стъпките
по пътеки изгубени,
завихряни в кръг
от безизразни думи.
Тя и аз или аз и тя,
старата ми приятелка,
като котва тежаща
скрита в душата ми,
отдавна забравена
тъй стара тъга.
Джанино Даскалов
