В този поетичен цикъл Тодор Билчев събира трите свои най‑силни линии – завръщането към корена, светлината на любовта и онова тайнствено единство между детето и стареца в човека. Стиховете му се движат между земята и небето, между спомена и прозрението, между болката и възвисяването. Това е поезия на вътрешния полет – тих, ясен и дълбоко човешки. – бел. ред.
ПОЛЕТЪТ НА ПОЕТА – поетичен цикъл на Тодор Билчев
ПОЛИТНАЛИТЕ СЛЕД ПОЕТИТЕ
Поетите се връщат по селата.
Където всъщност винаги били са.
Оттам са тръгнали като деца те.
И още тука техните мечти са.
А стиховете им по-светли стават.
Дошли са светлината да си вземат.
На всички хора пак да я раздават.
Към други, нови светове те да поемат.
Неспирно колелото се търкаля.
Изхвърля то ненужните частици.
Кръгът началото със край затваря.
И стават всичките влечуги птици.
Но който е летял, той продължава.
Така села отлитат на небето.
От туй недей се много натъжава.
Гордей се. В тях живели са поети.
31.01.2026 г., 21.21 ч., Обретеник
РАЗПЯТИЕ НА ЛЮБОВТА
Малко стръкче чело вдига
и поглежда към небето.
То до него лесно стига,
щом живей с любов в сърцето.
И дотам се извисява,
че със слънце се целуват.
Тъй огромен бук то става
и столетно съществува.
А тревицата зелена,
що расте под него бавно,
от страстта е заслепена,
ражда се и мре безславно.
Няма ли любов в душата,
празен съд и пуста къща
е животът на земята.
А човек – разпнат на Кръста.
23.02.2026 г., 19.19 ч., Русе
СТАРЕЦ И ДЕТЕ С ЛЮБОВ
Не бе с цветя и рози пътя ми посипан.
На село се родих – туй щастие огромно.
Не плачех никога. А даже и не хлипах.
Бях радостно създание Богоподобно.
И бос сред лятната гореща пепел тичах.
Край мен бодили остри съскаха зловещо.
Не ме убоде никой. Аз и тях обичах.
В туй мое детско лято, слънчево, горещо.
Но нарани ме смъртно на Амур стрелата.
И от щастлив хлапак, обърнах се във старец.
Остана в мен на крехкото дете душата,
туптяща лудо във човека непокварен.
Със нея още бъдещето будно чакам,
загърбил всякакви съблазни и тревоги.
И онзи тръпнещ лъч, на злото пръсващ мрака.
Дете и старец във едно. Със обич много.
17.03.2026 г. 6.27 ч., Русе
Тодор Билчев
