ПРОДЪЛЖИТЕЛНО СКИТАНЕ – тристишия и хайку на Иванка Павлова

*
Продължително скитане.
Обувките на клошаря –
с изплезени езици.

*
Счупена керемида.
Лястовичето гнездо
рони кални сълзи.

*
Скърцаща врата.
Старата къща
Тъжи за стопаните.

*
Пукнатина в бетона.
Горската теменужка
си намери дом.

*
Дете с раница.
Товарът на знанието
ще го прегърби.

*
Гълъби на площада.
Всеки е изрисуван
с различни шарки.

*
Шарена стомна
със счупен чучур.
Изтече лятото.

*
Китайска ваза –
безмълвна приказка
от далечни земи.

*
Проглушителна тишина.
В театъра на сенките
страхът – с главна роля.

*
Прегърбена старица.
Жилава ръка и бастун –
воля за живот.

*
Кална локвичка.
Котката я предпочете
пред моята паничка.

*
Дупки на пътя,
закърпени от дъжда.
Колите се спъват.

*
Люлки без деца.
Само вятърът
понякога се люлее.

*
Любопитен вятър.
С невидими пръсти
разгръща стар вестник.

*
Непрочетена книга.
Намаляха търсачите
на скрити съкровища.

*
Археологическа находка:
Тържество за археолозите,
за фараоните – печал.

*
Цъфнал минзухар –
потреперващо пламъче
в дланта на полето.

*
Мъжка риза с червило.
През очите ми наднича
Агата Кристи.

Иванка Павлова