100 ГОДИНИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „КАНЕВ – ПРОБУДА – 1924” С. ГОРНО АБЛАНОВО, ОБЛ. РУСЕ – статия на Тодор Билчев
Читалището в с. Горно Абланово обл. Русе е основано на 6.02.1924 г. от 54 будни жители на селото, повечето учители, които са и неговите учредители.
Ето и доказателството:


Учредителният читалищен протокол – 6.02.1924 г.
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
Тогава е положено началото му от родолюбивия селски учител Панайот Попов. По негова инициатива се провежда първото учредително събрание, на което се избира името „Пробуда“ и първото читалищно ръководство: Председател – Борис Тодоров, секретар Ганчо Колев и членове Петър Дилянов и Любен Митев Теодосиев. Въпреки трудностите, читалищните членове развиват усилена театрална дейност.
През 1946 год. за председател е избран Минчо Христов. Читалищното ръководство набира средства и набавя книги за библиотеката.
През 1957 год. под ръководството на Здравко Спасов се създава смесен хор, който пее на три гласа и наброява 50 човека. Хора е ръководен от Николинка Борисова. Същата година е създадена и танцова трупа под ръководството на Колю Андреев Тринков който продължава дейността си до 1980 год., а следващата, 1981 година, към читалището е създадена група за руски и съветски песни.
През 1986 год. самодейци от читалището участват в Петия национален събор на народното творчество в Копривщица, където са наградени със сребърен медал.
*
С годините са се развили и продължават да се развиват и обогатяват групите от самодейци. Целта им е да издирят, съхранят и популяризират местните традиции и обичаи, да запазят песенното творчество, танци, местни творения и обичаи.
Така става и с пресъздаването на аблановската сватба, което те правят през 1966 г. така:
Към читалището има четири певчески групи:
Група за автентичен фолклор „Аблановски гласове” е основана през 1994 год. От нея произлиза Трио”Зорница” и квартет „Славей” с ръководител Пенка Бенкова.
Женска певческа група „Надежда” и дует „Детелина”с ръководител Кунчо Венков .
Мъжка певческа група и смесена певческа група с художествен ръководител Кунчо Венков.
Те изпълняват популярни народни песни и песни от извора. Групите вземат участие в много събори, фестивали, надпявания. Носители на много награди и отличия от национални фестивали, събори и конкурси – грамоти, дипломи, статуетки, медали и др. награди.
СГРАДАТА
В документ от 1951 год. от извънредно събрание на Горноаблановски народен съвет, споменат и в историята на с. Горно Абланово, като първа точка е записано: „Вземане решение за отпускане заем от държавата за народно читалище „Пробуда” в селото за постройка на читалищна сграда.” А малко по-късно, през 1956 г., е построена и сградата на това читалище.

Първата читалищна сграда – 1956 г.

Старата сграда на читалището, направена след събарянето на първата
Игнат Канев
Но на 14.10.2012 г. тук пристига световно известният магнат и филантроп, роденият в Г. Абланово Игнат Канев, който обещава на своите съселяни да построи дълго очакваната и необходима им читалищна сграда, за което вече е направил и постъпления.
Непосредствено след това първата копка е положена и строителството на новата сграда започва.
И сравнително бързо, през 2014 год., новата читалищна сграда с голяма библиотека, читалня, компютърна, театрална и други зали с различно предназначение бива тържествено открита така:

Тържественото откриване на Народно читалище „Канев-Пробуда 1924”
ОЩЕ…
През 2010 г., съгласно Закона за народните читалища към името на читалището се прибавя и годината на основаването му, а впоследствие, по желание на горноаблановските граждани, след него слагат името на Игнат Канев и то вече става Народно читалище „Канев-Пробуда 1924“ – мястото, в което се възпитава любов към книгите и българския фолклор и се работи за запазване на традиционния бит и култура в селото, издирването на обичаи и предаването им на младото поколение.
На 19 октомври 2019 год., на втория етаж на читалището, с негови дарения, отвори врати и музейна експозиция „Игнат Канев“, а през 2023 г. пред сградата е поставен, в знак на благодарност, и паметник на щедрия дарител, любимец на всички горноаблановчани, Игнат Канев.
А в чест на 90-годишнината на най-големия горноаблановчанин, Игнат Канев, почетният член на читалището, почетният гражданин на Борово и носител на Литературната награда на Русе за 2024 г., поетът и автор на историята на Г. Абланово, Тодор Билчев, му посвети това свое стихотворение:
ЧРД 90 ИГНАТУ КАНЕВУ
Пребродил прашните пътеки
от миналото, чак до Вечността,
при нас оставаш ти навеки
с голямото сърце и скромността.
С оназ любов към родно село.
И към Абланово със обичта.
Че всяко твое мъдро дело
бе с мисъл за любимата страна.
В други светове, далеч оттук,
далеч от топли майчини очи,
във торбичката със сол и лук
ти замина си. Света покори.
И днес, когато внучка галиш,
а, цял, светът е в твоите нозе,
за роден край свещичка палиш.
Благодарим, земляко, от сърце.
30.09.2016 г. 13.55 ч., Русе, Тодор Билчев
Днес членовете на Народно читалище „Канев – Пробуда 1924” са 61 на брой.
Те активно се включват в богатата му и разнообразна дейност. Председателят на читалището, Денчо Денев, заедно с членовете на Настоятелството изпълняват своята мисия като пазители на духовната култура и откликват на предизвикателствата на новото време.
БИБЛИОТЕКАТА
Както вече по-горе посочихме, към читалището функционира и Библиотека с богат библиотечен фонд от 9458 бр. библиотечни единици.

Част от Библиотеката
През 1996 год. библиотекар в читалището е Красимира Живкова. Ентусиазирани жени от селото под ръководството на Еленка Симеонова създават певческа група.
От 1998 год. председател е Денчо Ламбев Денев. За библиотекар е назначена Данка Георгиева и заедно с Мария Цветкова развиват дейността и дават име на групата Група за автентичен фолклор „Аблановски гласове“, а в последствие ръководител на групата става Пенка Бенкова.
През 2010 год. библиотекар е Йорданка Ватева. Тогава се създава и Певческа група „Надежда“ с ръководител Мария Цветкова, а през 2011 год. – Мъжка певческа група с ръководител Кунчо Венков, както и танцов състав „Аблановско настроение“ с ръководител Янка Янкова, който представя автентични танци, играни в миналото от бабите на хорото. Група за обичаи пресъздава различния и традиционен бит на местните обичаи „Пеперуда“, „Коледа“, „Окроп“, „Жътва“ „Седянка .
Всички те печелят много награди и призови места. Само за 2018 год. групите са удостоени с Голямата награда в с. Рибарица „Най големия пазител на българския фолклор”. Сребърен и два бронзови медала от Националния събор-надпяване „Авлига пее” – с. Обединение, във Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана” – бронзов медал. „Напевите на Янтра” – с. Стърмен – голямата награда на журито. Първо място в хумористичния събор „Сребърна пее и се смее”. Голямата награда на кмета на с. Ценово във Фолклорния събор „Ценово пее и танцува“ и още много грамоти и статуетки от фестивали, събори и национални участия.
Но редом с тези прекрасни самодейци, всъщност не редом, а много преди тях сега виждаме как уверено крачи голямата Руска Недялкова.
Руска Недялкова
Родена е на 21.10.1941 година в село Горно Абланово, област Русе. От 1958 година е в състава на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. По-късно хорът на ансамбъла става известен като „Мистерията на българските гласове“.
Руска Недялкова записва стотици песни от Северна България за фонда на БНР, издава дългосвирещи полчи и аудиокасети. Заедно с Калинка Згурова създават дует, към който по-късно се присъединява и Василка Дамянова. Трио „Зорница“ осъществява много записи, издава плочи и компактдиск. Самостоятелно и с „Мистерията на българските гласове“ Руска Недялкова пее в много страни на Европа, Азия, Америка и Африка. Умира на 16 май 2022 година след кратко боледуване в София. Но нейното име остава завинаги като най-голямото съкровище на нестихващо творящия горноаблановски дух.
Лазарки
Всяка година преди Великден се събират момичета за лазаруване с кошници и цветни венчета, обикалят къщите, като пеят и танцуват на стопаните, а те ги даряват с яйца за здраве.
Телевизия „Дестинация за България” направи филми на обичаите „Пеперуда”, „Окроп” и „Жътва”.
Съвместно с Кметството в селото се организират общоселски празници, коледно-новогодишни тържества, Бабин ден и Трифон Зарезан, осми март, националния празник 3 март и втори юни – ден на Ботев и др. Всички самодейци вземат активно участие в дейността на читалището. Два пъти в седмицата редовно идват за репетиция.
Традиционно в Библиотеката се подреждат витрини във връзка с националните и християнски празници. Децата от детска градина „Канев” са чести посетители и гости в Библиотеката на читалището, за да се пренесат в чудния свят на приказките. Учениците от основно училище „Христо Ботев” в селото бяха редовни посетители на Библиотеката и участваха в читалищната самодейност, но, за съжаление, училището вече е закрито.
А на края остават почетните членове на читалището, един от които, и най-важният, е именно Игнат Канев. Но нека ги проследим по хронологията на избирането им за такива:
ПОЧЕТНИ ЧЛЕНОВЕ НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „КАНЕВ – ПРОБУДА 1924”
Почетните членове на НЧ “Канев-Пробуда 1924” с. Горно Абланово са:
Никола Манев, Николинка Борисова, Игнат Канев, Руска Недялкова, Йордан Йорданов, Тодор Билчев, Мария Цветкова, Кунчо Венков.
И за финал, нека прочетем прекрасното стихотворение на другия почетен читалищен член, горноаблановския голям поет Йордан Йорданов, с което и да приветстваме 100-годишнината на читалището:
ЧИТАЛИЩЕ “КАНЕВ-ПРОБУДА”
Светлина изгрява и очи ми дава
да прогледна в селската мъгла.
И в сърцето мое огън избуява,
тръгва мигом с шепот споменът-стрела.
Той прелита ярко в детството ми мило,
изпод груба дреха, с онзи порив чист,
в който се въздига животворна сила.
И дървото свива своя цвят и лист.
Много крехки бяха корените тънки,
ала ги поливах с нежност и мечта.
От зелени клонки като струни звънки,
неусетно песен тиха излетя.
Чувам още с ехо думите, които
вятърът раздипля в моята душа.
Засияват топло книжките протрити.
Извора вълшебен как да пресуша?
Няма от духа ми аз да го прокудя,
ще го пазя вярно като идеал.
Той ще се нарича винаги „Пробуда”,
аз ще знам високо, че съм излетял.
В плен когато съм на безметежна радост,
на читалищния праг стои дете.
Чувам как реди поема моят дядо,
и под лампата баща ми как чете.
Времето излита с неотменен порив,
Канев вплита кленов благороден знак.
С Абланово до края все ще си говорим
и ще го отглеждам във сърцето пак.
Като в химн кръвта ми се въззема лудо,
огън буен стана плахата ти свещ…
и след сетен сън дори да се събудя,
Светлина ще искам ти да ми дадеш.
На многая лета!
Тодор Билчев
