Стоян Михайлов е дългогодишен автор на списанието – поет с ярко чувство за ритъм, образност и духовна мекота. В творчеството му природата носи живото си присъствие, което отваря пространство за размисъл, светлина и човешка доброта. Неговата поезия е ясно разпознаваема от читателите на “Картини с думи и багри”.
Поетичният цикъл „Пролетни копнежи“ продължава линията на автора към светлината, природата и духовното пробуждане. Стиховете носят характерния за Стоян Михайлов топъл ритъм, образност и човешка мекота – присъствие, което от години е част от страниците и облика на списанието. Неслучайно избираме тази публикация за днешния красив, празничен ден – Първи март, Баба Марта – въплътил онзи сакрален български дух и традиция за здраве, любов и пробуждане, който носим в себе си от хилядолетия!
ПРОЛЕТНИ ПЕСНИ – стихотворения на Стоян Михайлов
МАРТЕНСКИ РИТЪМ
Баба Марта щом пристигне,
сякаш става нов светът –
тук цветче ти дрян намигне,
там кокича белота…
Пак реката пълна влачи
от Балкана сняг стопен –
щъркел ранен важно крачи
из блата усамотен…
Бързат пъргави стопани
сред полята, край гори…
С трудови човешки длани –
плод земята да дари !
ПРОЛЕТНА ЗАКАЧКА
Лазурно е небето пак –
реката долу пее песен…
Поляната се къпе в злак,
а ти – в пробуждане унесен!
Глави надигат храст и друм –
селца, колибки и градчета…
Като в разтворен нов албум
цветя разцъфват и дървета!
Просторът в птици засиял,
с любов под Слънцето се смее…
А вечер сводът онемял
в симфония безкрай жълтее!
Сега е време за любов –
простор на истината свята…
Не чуваш ли – с камбанан зов,
животът сгрява ни сърцата!
Свали калпака от глава
и кръст стори пред красотата!
Дари с прекрасните слова,
пробуждането на Земята!
РАЗВИГОР
Ти знаеш ли какво е Развигор?
А може би за него песен слуша –
„оглася той безкрайния простор –
балкани и поля, морета, суша!“
Магията е сбрана в Развигор –
очакван е, но идва ненадейно…
Започва тихо тоз школуван хор,
но действа сигурно и скоро дейно.
Потоци свлича от горите той,
полетата в зелено разкрасява…
По хълмовете, с преспите „за бой“,
като храбрец до крайност се раздава.
И само дни /дори след часове /
следите му след зимата се скитат…
Шумят засмени горди лесове,
и щъркели ги на ята прелитат.
Народът го е кръстил Развигор –
красиво е но недооценено!
Че ни поднася целия простор,
дано чрез песните ни е простено!
ПРОЛЕТЕН ЗОВ
Пролетта по стъклата ни чука,
на глава с пъстроцветен венец…
„Нося поздрав от горските буки
и цветя с медоносен прашец!
Аз липи медоносни ви нося
и заблеяли пълни кошари.
По ливадите с дъх сенокоси,
на дървета разцъфнали дари!
Разтворете сърца замечтани –
обичта ви в очите да грей!
Добротата сърца да обхване –
славей възлюбен волно да пей”!
ОМАЯ ПОД НЕБЕТО
Стегне ли те някога под шапката,
пътя ти ли черна котка мине –
грабвай си молива и тетрадката,
с думи нарисувай си картина!
Че целебен извор думите са чист,
в пътя ни примамливо светлеят…
Нотите звънливи са в ръце на Лист,
залите световни да залеят!
Думите са зов от пенест водопад,
сила от скалите изковали…
В пръските на тоз необозрим парад,
скрито пеят влюбени кавали!
Думите са пролетно шушукащ дъжд
с музика от Кукузел дарена…
В ритъмът му кротък, вникнеш ли веднъж –
сбогом теб, дори Миланска сцена!
Що ли с тебе слънце, не хортувам аз –
рисувачи нови да запалиш…
„Слънчогледи“ жълти, пак да са пред нас,
пак с талант на Гог да ги похвалиш!
Не търси омая в злато, чудеса –
не лудей по пищни карнавали!
С красота богат си тук, под небеса
где ръката господна те гали!
Стоян МИхайлов
