В „Пролетно пробуждане“ Христилия Кулева разгръща своята танка поезия като поредица от кратки, но дълбоки мигове – пролетни видения, спомени, светлина, игра, тъга и истина. В тези петстишия природата и човешкото преживяване се преплитат: цъфнали вишни, птичи песни, утринна слана, детски гласове, но и размисъл за времето, за истината, за социалните рани на днешния ден. Танка стиховете на Кулева са едновременно деликатни и силни – поезия, която събужда сетивата и оставя след себе си тиха, пролетна светлина.

ПРОЛЕТНО ПРОБУЖДАНЕ – танка поезия на Христилия Кулева

цъфна вишната –
баба моминския сукман
от раклата вади,
гласът на мама идва
с пролетния вятър…

*
Природата се
събужда за нов живот –
пролетно слънце.
Ято гарги прелетя,
Заваля ситен снежец.

*
Навън вали,
в двора бяло облаче –
сливка-дивачка…
В очите ти усмивка.
Чакам дъгата.

*
славеи пеят
в ранното утро в захлас
омагьосване
нишка по нишка разплитам
спомени от младостта

*
птичките пеят,
пчелички жужат
сред цветята,
а котето ми
в клоните на върбата играе

*
още те чакам
любов незабравима
утринна слана
косите ми попари,
но аз винаги съм тук

*
нощ край езерото
отново дъжд заваля
и още едно
съзвездие без име
в него появи се

*
Истината
не търси аплаузи,
истината
няма нуждае от поза…
Обичам светлината!

*
Души за плячка
ловджийското куче –
ястребът му я отмъкна.
Политиците отново
безпаметно лъжат…

*
Напъпи липата
пролетта наистина
е тук – април…
Поглед в огледалото –
зимата ми се усмихна…

*
Ромон на ручей
по брега на реката –
великденчета…
Великден наближава,
днес яйца боядисвам.

*
Врабчова кавга
на алеята в парка –
и какво делят?!
Предизборни приказки…
Пак народът ще страда.

Христилия Кулева