Тридесет години Дамският литературен салон „Евгения Марс“ съхранява духа на българските литературни традиции и продължава линията на онези исторически салони, в които словото е било не просто изкуство, а начин на общуване, култура и морал. В този обзорен текст Божидара Цекова проследява пътя на салона – от идеята на Делка Димитрова през съхранената атмосфера на дома на Евгения Марс до съвременната творческа общност, която продължава да издава алманаси, антологии и десетки авторски книги. Макар списание „Картини с думи и багри“ все още да няма формално сътрудничество със салона, много от неговите авторки публикуват на нашите страници, а тази естествена близост е основа за още по-наситено взаимодействие и партньорство.

САЛОН СЪС СТИЛ – обзорна статия на Божидара Цекова

Дамският литературен салон „Евгения Марс“ беше създаден в първите години на политическите събития в страната (февруари 1996 г.), които засегнаха всички сфери на обществения и личния ни живот. Те се отразиха и върху процесd на създаване на художествени произведения. Настъпиха промени и в ценностната система на българина, в начина му на изразяване и общуване. Утвърдените вече творци бяха затруднени от новите реалности. Отпадането на цензурата даде възможност за създаване на творби с критична насоченост и за появата на неизвестни автори, които дълго бяха мълчали.

У Делка Димитрова – дългогодишен редактор в Литературния отдел на Радио София, белетрист, изкуствовед и меломан, назрява идеята за дамски литературен салон по подобие на тези през 30-те години на миналия век, за да се хвърли мост от настоящето към миналото.  Мост, изграден на изконни ценности и морал, който да съхрани духа на българските писателки и да запази красотата и чистотата на езика ни. И тя не само запали огъня, който гори и до днес в нас, но очерта творческия ни път чрез насоките, които дава самата Евгения Марс.

.„Задачата на българските писателки, при днешните обстоятелства, е да укрепява националното чувство у народа и да облагородява душите, чрез поетични образи да действа за установяване на естетически вкус и обогатяване идейния свят на българина.“

Ще си позволя няколко думи за литературните салони, предназначени за по-младите поколения.

Създаването на каквато и да е творба изисква усамотение, тишина, самовглъбяване и политане в друга реалност. Но веднъж създадена, творбата има нужда от изява. В салона авторът споделя и търси одобрение или критика.

Създаването на салони, влезли в литературната история, вдъхновени и ръководени от интелигентни, умни и не на последно място очарователни жени, се крие назад във вековете. Мадам дьо Савиньни (1626 – 1696), Мадам дьо Стал (1766 – 1817), Мадам Рекамие (1777 – 1849), Анна дьо Ноай (1876 – 1933), чийто български корен е доказан.

В жадната за европейска култура следосвобожденска България бързо се създават салони. При липсата на съвременните медии (радио, телевизия и избор на вестници) културният и творческият елит търсят място за общуване, за обсъждане  и реализиране на идеи, за създаване на изкуство – литература, живопис, музикални произведения с българските традиционни ценности. От тези салони са идвали идеите за създаване на читалище, театър, операта ни, издаването на вестник и други благотворителни инициативи.

Известни са литературните салони на Стефани Гюзелева – съпругата на министъра на образованието Иван Гюзелев. Наричали са я Мутера (т.е. Майката) заради нейната топлота и всеотдайност.

Следа оставят в нашата поезия, белетристика и драматургия създателките на салони  Мара Белчева, Жени Божилова-Патева, Магда Каменова.

След тези доста сухи факти да се върнем към смелата идея на Делка Димитрова да има литературен салон и през ХХl век. В това си начинание тя не беше сама – до нея застана Лиляна Елмазова – съпругата на именития певец Павел Елмазов, снаха на Евгения Марс. На нея дължим оцеляването на салона след ранната смърт на Делка през 2003 г. След това аз приех председателството.

На ул. „Бачо Киро“ № 38 се откроява светложълта триетажна къща с две мраморни плочи на Елмазов – първия дипломиран зъболекар в България, и на Евгения Марс и сина ѝ – Павел Елмазов.

В тази къща Лили, дъщеря ѝ Евгения (които не са вече между нас) и Мария поддържат обстановката такаваq каквато е била през втората половина на двайсети век. Невероятно запазен е салонът – оазис на духовност, в който витаят сенките на големи българи – поети, писатели, артисти, композитори –  културния елит на страната. И както в своето есе „Те са ми тъй скъпи“ самата Евгения пише: „С какво нетърпение се очакваше от всеки четвъртъкът! Колко мисли тук се разменяха, колко знания се показваха…“.

Погледът ми се спира на креслото под палмата, на което е седял Стоян Михайловски. До него седи проф. д-р Иван Шишманов – учен с европейска известност, на пианото свири маестро Георги Атанасов, чести гости са Цанко Церковски, историографът Стоян Заимов, артистите Адриана Будевска и Сава Огнянов, певецът Михайлов-Стоян – един от основоположниците на оперния ни театър, и други значими за времето личности.

А седнал на голямото канапе, патриархът на българската литература Иван Вазов изживява удоволствие от духовното общуването и в същото време се радва на домакинята Евгения и нейното „царуване“, както се изразява в писмата си до нея. А от прекрасните портрети, единият от които рисуван от Петър Морозов, тя ни гледа и до днес.

Тази заредена с творческа енергия и историчност атмосфера Лили Елмазова предложи на Дамския литературен салон „Евгения Марс“ – на двайсетината поетеси, белетристки, есеистки, запленени от словото, от „Език свещен на моите деди!…“, както го нарича Вазов.

Времето ни събра като съмишленици – предимно журналистки и пишещи актриси, за които изразяването върху белия лист е вътрешна необходимост. Тази творческа енергия  първоначално насочихме към запознаване на културни общности  с творчеството на забравени поетеси и писателки като Мара Белчева, Яна Язова, Евгения Марс, Ана Каменова, Магда Петканова. С участието на актрисите Мара Чапанова, Божидара Цекова, Василка Чиликова и Красимира Казанджиева представянията ни се превръщаха в празник за присъстващите. 

Атмосферата на съпричастност, на доброжелателство, на творческо общуване бързо даде своите резултати. Първия алманах „Капчуци на надеждата“ издадохме на третата година от съществуването си. В края на миналата година публикувахме шестнадесетия. Направихме и един успешен експеримент с участието на мъже писатели. В антологията „Ангели над покрива“ участваха авторки, които застъпват християнска тематика, и авторите Димитър Коруджиев, Калин Янакиев, Деян Енев, смолянският епископ Нестор, Йордан Калайков, Анго Боянов и други.

Наред с алманасите от името на салона творческото мислене, полетялата фантазия и насърчената работоспособност създадоха близо 150 стихосбирки, романи, сборници с новели и разкази, хайку поезия, приказки и документалистика. В тази продукция участват творци, с които се разделихме, но запазихме в сърцата си спомена за тях и написаното от тях. Това са Делка Димитрова, Вера Гюлгелиева, Юлия  Шипковенска, Кръстина Филипова, Жива Кюлджиева, Василка Чиликова.

През тези 30 години авторки от салона бяха удостоени с наградите на Министерството на културата за принос в развитието на културата в България, с „Народен будител“ от Съюза на свободните писатели, „Златно перо“ и „Златна лира“ от Съюза на журналистите и Съюза на музикалните дейци, с наградата „Блага Димитрова“ на Форум „Българка“, с наградите на Хайку съюза и други от национални конкурси като „Мелнишки вечери“. Гордеем се с удостоените с международни награди от Париж, Анкона и Лече, Италия, от Салона за българска култура и духовност в Чикаго.

Изключителен принос за оцеляването на салона има и Зоя Крутилин, която през 2015 г. осигури място за сбирките ни чрез благотворителното дружество „Донка Паприкова“, основано от майка ѝ. Изказвам сърдечна благодарност на Зоя и на доброволката Снежа Андреева за топлото им отношение към нас. Ние съществуваме без всякаква финансова подкрепа, без внимание и стимули от културните институции, а само  благодарение на съхранения идеализъм.

С радост и удовлетворение ще отпразнуваме юбилея си и творческия ни път ще продължи. Стихосбирката или романът ще бъдат завършени, ще опазваме чистотата на езика, ще се стараем да носим послания за добронамереност, уважение, повече разум и мъдрост, така необходими в днешния ни ден.

Честит празник, скъпи приятелки! Щастлива съм, че толкова години общувам с интелигентни, талантливи и всеотдайни дами и заедно уверено  ще продължим по избрания път от Дамския литературен салон „Евгения Марс“ – салон със стил.

Божидара Цекова,

председателка на Дамския литературен салон „Евгения Марс“