Има празници, които не ни принадлежат, дори когато календарът настоява. Осми март винаги е бил такъв за мен — ден, който обществото се опитва да ми подари, но аз не мога да приема, защото не се побирам в неговата рамка. Ако трябва да се самоопределя само като „мъж“ или „жена“, бих излъгала — не защото не знам коя съм, а защото отказвам да бъда сведена до биологичен маркер, удобен за статистика и идеология.

И все пак — животът е по‑широк от нашите лични резерви. Празникът се празнува, хората се радват, а литературата понякога намира начин да надскочи самия повод. Стихотворението на Стоян Михайлов е точно такъв случай: то не говори за „жената“ като социална роля, а за човека, който носи светлина, слово, съзидание. И затова си струва да бъде споделено, дори когато самият празник не е „моят“. – бел. ред.

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ! – стихотворение на Стоян Михайлов

ПОЗДРАВ ВАМ, МЪЖКИ МОМИЧЕТА!

Пролетта по стъклата ни чука

на глава с пъстроцветен венец!

Носи поздрав от горските буки

и цветя с медоносен прашец.

Аз Ви пращам слова сенокосни

в този празник, със дух упоим…

Нека пламък просветен ви носи,

със доброто във крак да вървим!

Като войни с победното слово,

вий, жени, сте на боен рубеж…

Със куршуми, в печат безоловни –

все в атака към звезден летеж!

Повдигнете очи прозорливи,

засияйте със празника днес!

Че сеячи сте, с песни звънливи

на духовност, любов и прогрес!

08.03.2026

Стоян Михайлов