ПТИЦА В ПРОЗОРЕЦА – поезия на Надежда Александрова
*
еднообразно
ежедневие –
дъжд в локвата
*
несвобода
мълчание и срам –
удобно спим в пашкула
на себеоправданието
крилце на пеперуда
*
колко много врати,
колко много стени
между мен и света –
светулка в
ключалката
*
птица в прозореца
блъска с криле
лицето ми
в счупено
огледало
*
все по-трудно
в небето летя –
в калта
малка мушица
с прозрачни крила
*
едно щурче пълзи
по стръкче детелина –
чадърчето на щастието си изгриза
*
страхливка съм
все търся рамките
от които да избягам
*
защо не мога да бъда добра?!
защо не мога да спра
да задавам въпроси…
*
тичай, падай и ставай
прегазвай порти заключени –
неизпетите ми песни
*
няма път, няма път –
никой не е съдник
над природата
*
свлачище
порой от камъни
и несбъднати съдби
*
дъжд вали –
от обувките
мръсни следи
*
дъжд вали –
през облака слънце наднича –
няма мечти
*
мисля за чудото,
наречено Вселена
и малките човечета,
бродещи из нея –
празно е мястото на бога
*
не стой до брега,
в дълбокото спри –
мръсна пяна в пясъка
*
търсех нещо друго,
а намерих теб –
усмивка в стар албум
*
и уморена
седя до камината
рожден ден под дъжда
Надежда Александрова
