ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ: МАТЕЙ ВИШНИЕК
РОДЕН НА 29.01.1956 г.
ПРЕВОД: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
РАНА В ПЕТАТА – импресия на Матей Вишниек
Скъпа моя Клеманс,
Пиша ти, защото ми се случи нещо ужасно: преди три дни в градината смачках охлюв докато вървях. Да, със стъпалото на левия ми крак. Не мога да ти опиша паниката, която ме обзе, в мига, когато чух писъка. За щастие, бях бос, което малко облекчи, мисля, натиска върху черупката.
В момента, в който усетих петата на левия ми крак да пада върху малка ронлива сфера, веднага разбрах, че това може да е само охлюв. Опитах се да направя нещо като пирует, та да прехвърля телесното си тегло на другия крак. Изведнъж се извих, вкопчих се във въздуха с ръце, почти отвивах главата си от тялото си, мислейки, че мога да вдигна със силата на мозъка си във въздуха, поне с милиметър, за да не смачкам напълно охлюва. За части от секундата всички молекули на тялото ми се втурнаха, сякаш за да ми помогнат, да ме улеснят, да влязат в нещо като левитация… Да, и все пак успях, защото не го смачках напълно, само спуках черупката му и малко парче от черупката му влезе право в петата ми…
Боже мой, защо не погледнах къде точно стъпих, когато се разхождах из градината? Всъщност, седях под ябълката, пишех на масичката си, точно под ябълката . В този ден бях наистина вдъхновен, не вдигнах поглед от купчината хартия в продължение на два часа. И не знам защо изведнъж се уплаших, казах си: “Ами ако някоя ябълка падне точно върху мастилницата?” Да, ти знаеш, че на всеки три години ябълката в моята градина стига направо до самоубийство, да, ражда твърде много плод, сякаш иска да се срине под тежестта му, да счупи клоните си, да се срути и направо да потъне в Нищото…
Един ден, беше по обед, седнах да почина и малко задрямах. В един момент дори ми се стори, че видях как ябълката е строшила мастилницата и тя се е разляла като цялата работа беше напълно унищожена от това ужасно дърво-убиец!. Образът на мастилото, разстилащо се по стихотворенията ми, написани с такава треска, ме паникьоса, че изведнъж скочих и се преместих под близкото черешово дърво… И тогава се случи нещастието…
*
Признавам ти, скъпа Клеманс, че сега се чувствам направо като убиец. Убиец на охлюви! Може би трябваше да се досетя, че след лекия дъжд от предишния ден охлювите ще излязат да утолят жаждата си. Трябваше да стъпвам внимателно, да гледам точно откъде вървя и минавам.
И си мисля сега, ето защо вярата ми в доброто у човека намалява с всеки изминал ден, защото той вече е изгубил този рефлекс. Колко буболечки, малки същества, ларви и потрепвания на живота убиваме, когато вървим боси през тревата? Какъв смисъл имат моите стихотворения, когато с тях в ръка, преминавайки от едно дърво на друго, смачквам под краката си нежно същество, нежно като охлюва?
Какво се чувстваше нещастният охлюв, ще ме попиташ сега? Разбира се, взех го в дланта си и веднага го разгледах. Той беше направо травматизиран, потънал дълбоко в счупената черупка и чакаше, пулсирайки леко, вероятно готов за нов шок. Да, вероятно имаше същата реакция като нас, ние, хората, след земетресение, знаем, че опасността съвсем не е отминала, че всяко земетресение бива последвано от поредица от вторични трусове…
Охлювът, нападнат и поразен от мен, сигурно очакваше най-лошото и това ми отне много време, за да го успокоя. Поставих го върху черешов лист, на масата под черешовото дърво. Поне беше приютен там, черешите бяха изчезнали както обикновено през май, затова вече нищо не можеше да се срути върху него. Гледайки го и чакайки отново да си извади главата, си помислих за опасния живот на охлювите в моята градина, когато от ябълката започнат да падат вече узрелите й плодове. И се замислих: а дали имаше и други охлюви тук, в тревата, също пребити и смачкани, но не от мен, а от тези проклети ябълки – самоубийци?
Да, всяка сутрин, когато излизам в градината, първото нещо, което ме изумява през този месец август, са ябълките, паднали от ябълката… Десетки и десетки ябълки… Всяка сутрин под ябълковото дърво откривам цял огромен пъстър килим от ябълки. После поглеждам нагоре към клоните, които вече съвсем са оредели, останали с много малко плод.
Да, ще ти споделя и още нещо: поговорихме си малко с охлюва. Помолих го за прошка. Съживих го с топъл дъх от устата си. Дори му попях нежна детска песничка. И в момента, когато той отново извади глава и започна да разклаща рогата си, въздъхнах силно облекчен. След това се върнах в стаята и прегледах Енциклопедията на охлювите, която ти ми подари за Коледа. Знаеш, че обичам животните, но предполагала ли си, че един ден ще ми потрябва? За съжаление присъдата на експертите е винаги без обжалване: охлюв със счупена черупка не може да оцелее повече от три дни… Така пише в тази мъдра книга.
*
Да, охлювът всъщност умира от три дни. От време на време го пръскам с вода, за да не се обезводни съвсем, но знам, че няма да живее дълго. Опитах се да покрия пукнатината в черупката с елова смола и восък, взети директно от кошера. За съжаление това, което се е счупило, не може са се възстанови…
Опитах се да го върна обратно в тревата, в тревата под черешовото дърво, надявайки се, че чувството за завръщане на свободата ще го възроди, да му даде нова сила. Но охлювът ми няма вече никакви сили, за съжаление. Всичко, което може да направи, е да извади рогата си. Да подиша през тях. Следя ги в продължение на две нощи това непрекъснато движение на лунна светлина. И през деня го прехвърлям в мазето, сред бурканите с кисели краставички, за да го предпазя от слънчевата агресия.
Любима моя, може да си помислиш, че съм луд, но аз съм твърдо убеден, че този мой приятел сега иска да ми каже нещо. Това движение на рогата му, вярвам, съвсем не е хаотично. Напротив, той е много точен в своя изказ. Първо изважда десния си рог. След това изважда левия си рог. Останете с тях за тридесет секунди. След това оттегля и двете. След това изважда само левия си рог, изважда го, изважда го отново, изважда го. След това прави същото с десния рог. Отново остава неподвижен за тридесет секунди. След това повтаря движението, но три пъти, с левия рог, след това отново, три пъти, но вече с десния рог.
Донесох лупата си и сега наблюдавам движенията на роговете му още по-внимателно. Вече нямам никакви съмнения. Убеден съм, че има дори нещо като морзова азбука между охлювите. Охлювът, смазан от мен, иска да ми съобщи нещо. Да, скъпа моя Клеманс, той със сигурност ми изпраща някаква важна вест. Защото знам, че този вид повторяемост притежават само същества, надарени с интелигентност, способни да измислят език…
Опитах се с два пръста да докосна рогата, бих казал, „короната” на охлюва! Невероятно усещане! Седяхме така неподвижно в продължение на час. Имам вече чувството, че нещо в мен се е променило, да, нещо се е случило в тялото ми. Нещо, като нов вид енергия, прехвърлена от охлюва към мен! Да, наистина, сякаш бях пресечен от вибрация, сякаш мравка се плъзна в кръвта ми и сякаш премина през мен от главата до краката.
Раната в петата ми също вече не мирише, преди три дни миришеше малко на лошо, но сега е затворена. Чиста…
Матей Вишниек
Превод от френски: Огнян Стамболиев
