РАВНОСМЕТКА

РАВНОСМЕТКА – стихотворения на Росица Копукова

Звездите ме събуждат някой път,
довели Музата със звездописа,
навлизам в своя стихотворен кът,
където тишината се надвисва.

И се усещам като нежен Пух,
помежду стаята и небесата,
като река или планински връх,
според настройката на сетивата.

Далеч от всяка дневна простота,
привикала с магия красотата.
Светът е тук. И там. И през нощта
говорим си със тях и със Луната.

Духовните общуват отдалече
и нямат общо те със суетата.
Ще съмне. Ще поспя и зная вече
какви задачи пак Денят ми мята.

Но няма да отмине тази нощ,
защото в стиховете оживява.
Звездите са непобедима мощ,
където всичко лошо се смалява!

8 януари 2026 г., София

Доказах се, но все не ми достига.
И ангел носи още стихове,
подарък за поредната ми книга,
дошъл от Бог на ангелски криле.

Не мога да не кажа, че Съдбата
за творчество към мене бе добра,
четат ме от отдавна по Земята,
това ще бъде моята следа.

И колкото завистници немеят,
разбирам, че съм тройно по- добра.
Но аз съм сигурна, ще оцелеят
в добрите хора моите слова.

Дълбокото е винаги дълбоко,
а плиткото прелива от брътвеж.
Но знам, че не в поле широко,
в дълбочината, друже, ще се спреш.

Превеждана на няколко езика,
дано докосна аз и чужденец,
човеци сме. А аз не съм безлика
и до читател, а и до творец.

Намирах се в поезия и проза.
И всичко преживяно отразих.
Не ме спря ни заплаха, ни угроза
и никога не се и промених!

16 януари 2026г., София

Росица Копукова